Политическа пустиня: Защо никой в Благоевград не иска да бъде „лице назаем“ в листата на ГЕРБ?

Предстоящите предсрочни избори през април чертаят една необичайна, но логична за познавачите на местния терен картина – Благоевград, областният център, който някога беше бастион на ГЕРБ, днес се превръща в „политическо гробище“ за амбициите на градската организация. Най-новият симптом на разложението е парадоксален: никой от местните кадри не иска да заеме водеща позиция в листата. Защо ли? Защото второто място в ГЕРБ-Благоевград вече не е трамплин, а „лобно място“ за политическа кариера.

Причината за този бягство от отговорност има конкретни имена и географски произход. Системата на преференциите, която ГЕРБ иначе толкова милее да запази, се превърна в чудовището на Франкенщайн за самия областен център. Докато Благоевград се чуди как да мотивира електората си, лидери на обществено мнение от периферията – като феномена Стефан Апостолов от Симитли, структурите в Петрич и Разлог – буквално „размазват“ вота. Те не просто събират гласове, те пренареждат листи с лекотата, с която се мести мебел в празна стая. За един кандидат от Благоевград, пък бил той и на престижното второ място, битката е предварително загубена. Той е обречен да бъде „пълнеж“, статистическа единица, която да легитимира листата, докато мандатите заминават към общините, където партийната машина работи на пълни обороти, а личният интерес е издигнат в култ.

В центъра на този разпад стои областният председател Андрей Новаков. Човекът, който трябваше да влее нова кръв и европейска визия в структурите, днес е изправен пред унизителната реалност да не може да намери желаещи за челните места. Шокиращо е, че в град с претенциите на Благоевград, ГЕРБ се намира в състояние на „крехка жалкост“. Политиката на Борисов в областния център, провеждана през последните години, необратимо срина доверието. Топ Преса предупреждава за този процес от години – партийното строителство в Благоевград бе заменено от интриги, кадрови грешки и арогантност, които отблъснаха и малкото останали лоялни симпатизанти. Когато една партия не може да предложи лидер от града, който да се опълчи на преференциалните „хищници“ от региона, тя признава своята капитулация.

Защо му е на някой уважаван професионалист или общественик в Благоевград да се излага, като става част от една обречена конфигурация? Отговорът е ясен – никак. Никой не иска да бъде поредната жертва на статистиката, която ще покаже, че Благоевград отново е „придатък“ на Симитли или Петрич в парламентарната квота. Предстоящите избори през април няма да бъдат просто поредното гласуване. Те ще бъдат моментът, в който ГЕРБ-Благоевград ще трябва да изсърба попарата, която сама си надроби. Горчивите плодове на системното нехайство към градската организация вече са узрели. Въпросът не е дали ГЕРБ ще загуби влияние в Благоевград – това вече е факт. Въпросът е дали след април в областния град ще остане изобщо нещо, което да се нарича „партия“. Предстои ни да разберем дали политическото дъно има и мазе. Но едно е сигурно: когато в Благоевград никой не иска да е втори, значи първият отдавна е изпуснал кормилото.