Пътят на редник Хр. Джолев: От готвач в Благоевград и Банско до кадрови войник в армията
-
- февруари 24, 2026
Кадрови редник Христо Джолев е от редкия тип млади хора, които намират в дисциплината и в сблъсъка с трудностите истинско въодушевление, мотив за динамика и самоусъвършенстване. Баща му е неговия пример. „Бях горд и се изкефих страхотно, когато се върна от мисията си в Афганистан. Дойде в училище и всички ни се възхищаваха. Ако сте виждали подобни клипчета, в които военнослужещи ги посрещат като герои с особена възхита и радост, ще ме разберете…“ споделя редник Джолев.
Като гимназист мислел вече аналитично и трезво – дали да избере частна фирма или военно призвание. Баща му го подкрепил в професионалния избор. Разговаряли за трудностите, но и за възможностите. За опасностите отговорът му е кратък: ако е безопасно – значи е скучно. Нека има малко екшън. Войната е наблизо и всеки, който каже, че не го е страх от смъртта, лъже. Но според него въпреки страха, такива хора са необходими. „Не може да е сме само IT специалисти, готвачи или счетоводители. Необходимо е разнообразие и ние сме част от него. Не че съм специален, различен от останалите млади хора. Това съм избрал, ще го следвам докрай“.
Завършил техникум по кетъринг, специалността му е майстор готвач. Въпреки своите 20 години, вече е работил като готвач в ресторанти в Благоевград и в два хотела в Банско, преди да започне конкурса за войник. „В „Шератън“ вземах 1500 лв. Стигаха ми, бях супер. Заплатата на кадровия войник беше по-малка, но решението ми да стана военнослужещ, беше мечта. Увеличението заплатите на военнослужещите после, си беше чист късмет…“, казва редникът пред armymedia.bg
Умението да готви го усещал като изкуство, работата му харесвала, но сега, година откакто е кадрови войник със сигурност се чувства далеч по-добре. Има усещане, че се усъвършенства. „Дава ти шанс и перспектива да се развиваш и като сержант или офицер. Постоянно се надграждаш. В края на лятото бях на обучение в Смолян. Не знаех как да се катеря по камъните, как да се вържа върху скалите. Промяната е постоянна. В кухнята усвоиш ли рутината, най-много да сменят менюто. Тук всеки ден е различно. Сега предстои да обновяват въоръжението, пистолети, машини, подготовки. Учат се нови неща, преодолявам предизвикателства. Това ми харесва, не стоя на едно място.
Гасенето на пожарите, беше друго предизвикателство. В Рила над едно от селата беше епична битка с огъня. Пожарът – бурен, върхов невъзможно е да го спреш. Не всичките бяха върхови, успяваме да ги преградим с пръскачки, с лопати, тупалки! Но върхов ли е, прехвърля се от дърво на дърво, непредсказуем огън, не можеш да го спреш. Хеликоптерите помагаха, но рискът да те връхлети или заобиколи, също е голям. При един пожар, както си седим до нас се стовари висок бор, голямо дърво. Облак пепел ни обгърна. Жегата се усеща, бяхме на косъм. Изморително е, особено с пръскачките. Тежат около 15 литра, свърши ли водата, трябва да ги напълним. Пожарникар, колега и аз, тръгнахме да търсим вода. Напосоки, но открихме – извира едва-едва. Трябваше да копаем, да го иззидаме с камъни и кал. За пръв път виждах как се събира изворна вода, оттам пълнихме пръскачките…“ си спомня редник Джолев.
Като младши картечар овладяването на картечницата изисква перфекционизъм. По-лесно е, когато стреляш от двунога. Попаденията му са добри, но работата с нея е по- трудна отколкото с автомат. Тежка е, при настъпление я носиш, а с боеприпасите, раницата и останалото оборудване тежестта става 14-16 кг. Не е лесно, когато стреляш прав. Трябва да си здрав в ръцете. Преходите по 10 и повече километра с раница и обмундировка изискват издръжливост. Спортното хоби на лостовете и във фитнес залата, също му помага., тренирал бокс навремето в София и сега не се е отказал напълно, но няма време за тренировки. Открил и новата си страст – стрелбите с пистолет на частно стрелбище в Бачиново. И попаденията му са много добри.
Хубави спомени придобил от учението през декември, когато нашите Сухопътни войски участваха в натовското учение „Golden Sword – 25“ в Гърция. Участвали с рота. Запознанството му с военнослужещи от други нации му дало по-широк хоризонт за подготовка, мислене и мотивация. „Разговаряхме с гърци, румънци и американци за въоръжението, за различни неща в подготовката. С какви пистолети сме, картечници, автомати, какъв калибър, особености на машините и службата. Прелитаха изтребители, гледахме как вертолетите „Апачи“ поразяват цели с ракетите, прелитаха дронове, минаваха различни видове танкове. Уникален опит. Учението започна със стрелба на артилерията, после – авиацията, разгърнаха се танковете, стрелят, след тях ние минаваме с американските машините М 10 А 1 или А 2 БМ, (нещо като нашите МТЛБ-та) и доунищожаваме противника. Нашето отделение се справи добре, свършихме си работата – без инциденти. Целта беше да работим в екип, съвместно, не индивидуално. Да си помагаме. Мотивацията на съюзниците също беше интересна – повечето са предимно наборни войници. Имаше и доброволци. Всяка нация ако я попиташ, ще се оцени като най-подготвената. Но нашия командир за свръзка, каза, че сме се справили отлично. Той отговаряше за нас, но имахме и български офицер.
Ярки преживявания имал покрай парада през миналата година. „Когато четоха кой ще участва, бях изключително развълнуван. Не можех да заспя. Представянето ни на площада в София мина страхотно. Преди това имахме интензивни тренировки – марширувахме, тая жега през май на летището няма да я забравя. Но с колегите бяхме заедно, говорихме си, споделяхме, атмосферата беше приятна.
Редник Джолев се изкушава да придобие и нови умения – за пръв път наскоро пилотирал военен дрон. Наследил е рефлексите си с компютърни игри в детството, но не надценява способностите си. Би искал да тренира как се преминават препятствия с дрон. Следи войната в Украйна – начините, по които FPV-дроновете камикадзе, се врязват в живата сила, в танкове или други бронирани машини. И как разузнавателните безпилотни летателни апарати визуализират попаденията. Привличат го занятията за подготовка с дронове. Търси нови възможности за развитие, но не е съвсем наясно кои от вариантите ще избере. Убеден е, че въпреки по-високата технологична култура на младите хора, има какво да научат от кадрите с по-дълъг опит. Усеща се като в семейство – получавал нерядко подкрепа или съвет как да простреля оръжието си, как да си изчисти по-хубаво картечницата, как да стреля правилно като хване пистолета по-хубаво, с коя ръка да го стискаш и други тънкости. Професията си оценява като кауза, не е за всеки. Не се е загубил героизмът, дори когато те гони дрон. Рискуваш живота си, а това, а това сякаш те прави повече човек. Готов си да се жертваш за твоята държава и народ. А такава кауза винаги е видима във времето, стига да е посветена на нещо добро – споделя редник Джолев. <
Be the first to leave a review.
