Индустриална експанзия край Благоевград или добре режисиран устройствен сценарий
-
- февруари 23, 2026
В местността Покровнишки мост край Благоевград започва процес, който на пръв поглед изглежда като стандартно инвестиционно намерение. „Кирил инвест“ АД уведомява РИОСВ за изменение на проект, предвиждащ разделяне на поземлен имот с идентификатор 04279.36.89 на 19 имота за производствени и складови дейности, един за пътен достъп и един за трафопост. Паралелно с това, чрез свързано дружество се реализира проект за фотоволтаична централа от 3.5 MW върху 23 188 кв.м земеделска земя в землището на село Българчево. Формално всичко се движи по процедурата на чл. 95, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда. Именно тук започват въпросите. Когато едно дружество с капитал 322 728 евро, представлявано от благоевградския предприемач Георги Сандев, стартира едновременно индустриална зона и енергиен проект в същия регион, това вече не е изолиран инвестиционен акт. Това е стратегия. Въпросът е чия стратегия и в чий интерес.
Разделянето на един голям поземлен имот на 19 производствени парцела предполага бъдещи сделки, продажби или отдаване под наем. Какъв тип производства ще бъдат допуснати там. Лека промишленост, логистика, складове или дейности с повишен екологичен риск. В уведомлението липсва конкретика. При подобни проекти липсата на детайл е удобна. Общото формулиране оставя широко поле за интерпретация и последващо разширяване на дейността без нова обществена чувствителност.
Кумулативният ефект от индустриална зона плюс фотоволтаичен парк изисква сериозна оценка. Дали РИОСВ ще разгледа проектите изолирано или като свързани процеси. Законът изисква оценка на въздействието върху околната среда, но практиката често допуска фрагментиране на инвестициите, така че всяка поотделно да изглежда под праговете за пълна процедура по ОВОС. Това е първата хипотеза. Формално спазване на закона, но стратегическо разделяне на проектите с цел минимизиране на контрола.
Втората хипотеза е свързана с устройственото планиране. Промяната на предназначението на 23 188 кв.м земеделска земя от пасище в зона за фотоволтаична централа става след изменение на Общия устройствен план, одобрено от Общински съвет Благоевград. Кой е внесъл предложението. Колко съветници са гласували. Имало ли е реално обществено обсъждане или процедурата е преминала формално. Каква е била пазарната стойност на земята преди и след промяната. Разликата в оценката често е истинският икономически ефект от подобни решения.
Третата линия на анализ е свързаността между дружествата. „Кирил инвест“ АД, „Биг Агро Консулт“ и „КМС Солар“ ООД функционират в обща бизнес орбита. В „КМС Солар“ дяловете са разпределени 66.67 процента за „Растер юг“ и 33.33 процента за „Биг Агро Консулт“, зад която стои Сандев. Това не е нарушение. Това е мрежа. Въпросът е има ли вътрешни сделки между свързани лица. Има ли прехвърляне на активи на цени под или над пазарните. Има ли вътрешно финансиране. Тук публичните финансови отчети са ключови.
Четвъртата чувствителна тема е инфраструктурата. Индустриална зона означава трафик, тежкотоварни камиони, шум, прах и натоварване на местната пътна мрежа. Кой ще финансира довеждащите пътища. Общината или инвеститорът. Ако общината участва, при какви условия. Има ли договор за изграждане на публична инфраструктура с частно съфинансиране. Това са въпроси, които toppresa.com ще постави официално.
По отношение на фотоволтаичния проект се твърди, че не е необходимо присъединяване към водопровод и че евентуални отпадни води ще се събират в изгребна яма. Това звучи технически коректно. Но при строителството ще има ли временни отпадъчни води, строителни отпадъци, временни депа. Кой ще контролира реалното им управление. Захранването чрез трансформаторен пост, свързан към ВЕЛ 20 kV „Язовира“, п/ст „Джумая“, предполага договор с електроразпределителното дружество. Има ли вече резервиран капацитет. Ако да, при какви условия. В контекста на нарастващия брой соларни проекти в региона, капацитетът на мрежата се превръща в ограничен ресурс.
Петата възможна версия е по-скандална. Сценарий, при който индустриалната зона и соларният парк са част от по-голям инвестиционен план, който тепърва ще се разгръща. Например създаване на терен с повишена стойност чрез инфраструктурно обезпечаване и след това продажба на части от него на трети лица. Това е легален бизнес модел. Проблемът възниква, ако публичният ресурс участва непропорционално в подготовката на частната печалба.
Шестият въпрос е политическият контекст. Изменението на ОУП не се случва във вакуум. Винаги има инициатор, докладна записка, мотиви и гласуване. Ако решенията са взети без реален анализ на алтернативите, тогава отговорността е колективна. Ако са взети след натиск или лобиране, отговорността става персонална. Това вече е терен за сериозно разследване.
В публичното пространство към момента няма данни за съдебни производства или наказателни разследвания срещу Георги Сандев във връзка с тези проекти. Това трябва ясно да се заяви. Но липсата на разследване не означава липса на въпроси. Напротив. Големите трансформации на територии винаги изискват висока степен на прозрачност.
Развитието на индустрия и възобновяема енергия е необходимо. Регион като Благоевград има нужда от инвестиции, работни места и модерна инфраструктура. Но икономическият растеж не трябва да се превръща в непрозрачен процес. Публичният интерес изисква яснота за собствеността, финансирането, устройствените решения и реалното въздействие върху околната среда и местната общност.
toppresa.com ще изиска официални становища от РИОСВ, Общински съвет Благоевград и електроразпределителното дружество. Ще бъдат проверени финансовите отчети на свързаните дружества, както и евентуални договори за инфраструктурно сътрудничество. В крайна сметка въпросът не е дали да има инвестиции. Въпросът е при какви условия и при каква степен на контрол.
Когато една земеделска площ се превръща в енергийна зона, а индустриален терен се разпада на 19 парцела, градът се променя. Промяната може да бъде развитие. Може да бъде и стратегическо преразпределение на стойност. Отговорът зависи от фактите. Именно тях обществото има право да знае.
Be the first to leave a review.
