ПЕТРИЧ ПОД ЛУПА, ИМА ЛИ ТИБЕТСКА БУДИСТКА СТРУКТУРА ТАМ КАТО НА КАЛУШЕВ И КОЙ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ако и там решат, че животът им е скучен?

Случаят край Петрохан разтърси обществото не само с тежките подозрения и мистериозните смъртни случаи, но и с въпросите за влиянието на харизматични водачи, представящи се като носители на „тибетски учения“. Името на Иво Карушев бе свързано в публичното пространство с духовни практики, група последователи и идеологическа рамка, обвита в екзотика, мистицизъм и претенции за висше познание. Когато подобна среда се съчетае с изолация, абсолютен авторитет и липса на външен контрол, рискът не е теоретичен. Той е реален.Топ Преса извърши собствена проверка за наличието на сходни структури в Югозападна България. В публичното пространство е посочено, че в град Петрич съществува група, свързана с международната мрежа на „Диамантен път“ от традицията Карма Кагю на тибетския будизъм. Формално това са центрове за медитация и изучаване на будистка философия. Описват се като отворени общности, адаптиращи учението към съвременния живот. Това е официалната рамка.

Въпросът не е дали будизмът като философия е опасен. Исторически той проповядва ненасилие, лична отговорност, състрадание и освобождаване от страдание чрез вътрешна дисциплина. Класическите будистки текстове изискват от учителя скромност, липса на личен култ и избягване на злоупотреба с ученици. В традиционната тибетска школа духовният водач носи тежка морална отговорност и подлежи на проверка в рамките на ясна линия на приемственост. Там, където има тайна, манипулация, страх или психологически натиск, това е в противоречие с основните принципи на самото учение.

Има ли непълнолетни на въпросните сбирки? Вие как мислите?

Именно тук е ключът. Проблемът не е в доктрината, а в изопачаването ѝ. В съвременна Европа многократно са регистрирани случаи, в които източни философии са използвани като фасада за изграждане на затворени кръгове, финансов контрол или емоционална зависимост. Когато лидерът се поставя над критика, когато последователите се насърчават да прекъснат връзки с външния свят, когато се създава усещане за избраност и специална мисия, това вече не е духовност. Това е риск.

На този фон съществуването на будистка група в Петрич не може да бъде игнорирано с лекота. Няма данни тя да е свързана със случая край Петрохан. Няма данни за престъпление. Но има обществен интерес и има право на прозрачност. Кой организира срещите. На какъв адрес се провеждат. Какъв е статутът на помещението. Има ли регистрирано юридическо лице или дейността е неформална. Какви са правилата за участие.

Най-чувствителният въпрос е участието на малолетни и непълнолетни. Всяка форма на „обучение“, дори когато е представена като медитация или философска беседа, изисква ясен регламент. Има ли родители, които дават писмено съгласие. Има ли политика за защита на детето. Има ли правила за контакт между възрастни и деца. Има ли външен надзор. Тези въпроси не са атака срещу вяра. Те са стандарт за всяка организация, която работи с хора.

Будизмът като философия не търпи култ към личността. Не търпи злоупотреба с доверие. Не търпи тайна власт. Ако в Петрич се практикува автентично учение, то няма от какво да се страхува. Ако обаче зад думите „тибетска традиция“ се крие неформална структура без отчетност, тогава обществото има право да знае.

Топ Преса изисква компетентните институции да извършат проверка на дейността на подобни групи на територията на област Благоевград. Да се установи има ли регистрирана организация в Петрич. Да се изясни има ли участие на непълнолетни и при какви условия. Да се гарантира, че духовни практики не се превръщат в инструмент за влияние върху уязвими хора.

След Петрохан обществото няма право на наивност. Духовността е личен избор. Но когато тя се организира в структура, тя става обществен въпрос. А обществените въпроси изискват ясни отговори.