Гнусотия! Пред очите ни се гради ГЕЙ ЗИ поколение и ние мълчим…
-
- февруари 7, 2026
Погнусен съм. Не от отделен човек, а от картината, която обществото ни прие за нормална. Случаят с Ивайло Калушев не е ексцес. Той е симптом. Показва как под прикритието на модерност се узаконява безхаберие. Дете е извадено от училище. Дълго време. Без ясна образователна рамка. Без отчет пред държавата. Без контрол. Представя се като избор, като преживяване, като път. Истината е проста. Детето е оставено без базови гаранции за развитие.
В държави с функциониращи институции това приключва за часове. Не с морални дебати. С действие. Социални служби. Проверка. Мерки. Там никой не пита дали родителят е харизматичен. Пита се дали детето е защитено. Тук виждаме друго. Родител пред камера. Спокоен. Разсеян. Неадекватен за тежестта на темата. Говори, сякаш става дума за хоби, не за съдбата на син. Това не е лична драма. Това е публичен сигнал за липса на родителска ориентация.
По-страшна е реакцията на не малка част публиката предимно избиратели на ППДБ. Одобрение. Оправдания. Аплодисменти. Коментари за свобода. Свобода без образование не е свобода. Тя е изоставяне.
Така се ражда Гей Зи моделът в български вариант. Поколение без рамка. Момче живее година с чужд мъж. Без училище. Без задължения. С права без отговорност. После същите хора ще питат защо няма дисциплина, защо няма авторитет, защо институциите не работят. Отговорът е пред очите ни. Никой не отрича правото на различен живот. Отрича се правото да лишиш дете от образование, сигурност и държавна защита, като го наречеш алтернатива. Това е злоупотреба с думи.
Когато едно общество започне да възпитава поколение без граници, то започва да гние отвътре. Не изведнъж, а бавно и тихо. Поколение, което не знае какво дължи, но отлично знае какво му се полага. Поколение, за което училището е опция, родителят е декор, а държавата е враг, докато не потрябва. Така се рушат институции, не с бунт, а с подигравка. Така се убива трудът, не с омраза, а с безразличие. Така изчезва авторитетът, не защото е бил жесток, а защото е бил изоставен. Когато това се аплодира като прогрес, разпадът вече не е риск в политката виждаме подобни прмери и цяла коалиция. Разпадът ни като общество е в процес. Мислиш номмално човешки и лелка с лилава коса веднага ти пише в мрежата, че си „некадърен нещастник“. Няма нама дете, не знае какво е да си родител… Тя е Гей зи! А кой ще пази децата?
Къде са социалните служби. Къде е Агенцията за закрила на детето. Къде е прокуратурата. Всяка минута мълчание е съгласие. Всяка усмивка е насърчение.Не е лов на вещици. Не е идеологическа битка. Това е базов тест за държавност. Дете не се възпитава с лайкове и философия. Възпитава се с грижа, рамка и закон.
Време е за незабавна намеса. Не утре. Не след анализ. Сега. Ако още различаваме свобода от безотговорност.
Be the first to leave a review.
