Стихотворенията, които трябва да знаем: „Не ще забрави никога сърцето…“ – Константин Величков

Константин Величков е една от най-интересните и многопластови фигури в българската култура от края на XIX и началото на XX век. Той съчетава в себе си ролите на поет, писател, преводач, художник, общественик и политик.

Роден в Пазарджик, Величков участва в националноосвободителните борби, преживява затвор. Участва в подготовката на Априлското въстание през 1876 година. Арестуван и осъден на смърт, той е освободен след намесата на европейската комисия, разследваща насилията при потушаване на въстанието. След Освобождението става и министър на народното просвещение. Тази богата житейска биография оставя дълбока следа в творчеството му, което често балансира между личното преживяване и националната съдба.

В литературно отношение Величков е представител на възрожденската и следосвобожденската културна традиция, но носи и силни влияния от европейския романтизъм и реализъм. Освен оригиналната си поезия и проза, той е известен и с преводите си на класически автори, включително Данте, чрез които допринася за отварянето на българската литература към голямата европейска културна сцена. Неговият стил се отличава с ясен език, искрен тон и дълбока чувствителност към човешката съдба.

Не ще забрави никога сърцето…

Не ще забрави никога сърцето

омайно миналите сладки часове

и мили спомени ще пази то, додето

невярна смърт навеки го скове…

Какво от туй, че пъкъл в мене стене,

какво от туй, че гробът ме зове! —

Аз нося блян в гърдите си сломени

от прежните щастливи часове!

А хиляди — кат мен с разбити сили —

ще се простят с живота си унил,

без щастье радостно да са сетили,

в сърце си без да носят спомен мил…

blitz.bg