ЗАЩО ПП–ДБ НЕ ИЗКАРВАТ ХОРА НА „ПЕТРОХАН“: ЗАЩОТО ПРОТЕСТЪТ ЩЕ СЕ ОБЪРНЕ СРЕЩУ ТЯХ..
-
- февруари 4, 2026
„Лист хартия“ за 40 000 кв. км, зелена индулгенция и паника от документи: по-лесно е да викаш „внушения“, отколкото да поискаш пълна проверка
Защо ПП–ДБ не организират масов протест за „Петрохан“? Защото това не е удобният им протест – не е сюжет, в който посочваш „лошите“ някъде далеч и се изкарваш моралният спасител пред камерите. Тук протестът неизбежно се превръща в прожектор към 2022 г., към политическото решение и подписа, който даде легитимност на новорегистрирано НПО да „сътрудничи“ на държавата в дейности, наподобяващи контрол и охрана върху всички зони по „Натура 2000“, тоест върху близо 35% от България.
Можеш да го наричаш „рамково“, „символично“, „лист хартия“ – но когато „листът“ отваря врати, създава усещане за власт, за терен, за право да се разпореждаш, после реалността идва да си поиска сметката и не пита как си го кръстил. След тройното убийство и пожара край хижата, след публичното съобщение на и.ф. главен прокурор, че се издирва Ивайло Калушев и има индикации, че може да е отнел живота си, всеки сериозен политик би трябвало да иска едно: всички документи на масата, всички контакти и последващи действия – проверени, описани, разследвани, без чадъри. Само че това е точно онова, от което се страхуваш, ако знаеш, че нишката може да стигне до „нашите“, до решенията „на кауза“, до приятелства и подкрепи „лично“, до административни жестове, които после се оказват политически капан. Затова вместо тълпа пред институциите виждаме отбранителни статуси и разказ как „за 24 часа се сглобявала история“ и как „по КГБ методи“ лепели вина – удобна поза на жертва, която измества въпроса „кой какво е подписал и защо“ с въпроса „кой какво ми внушава“. А когато по места „се говори“ за тежки неща, включително най-мрачни версии, нормалната реакция не е нито истерична клевета, нито самодоволно замитане, а хладна проверка; мълчанието на ПП–ДБ обаче не прилича на отговорност, а на инстинкт за самосъхранение, защото масов протест тук няма да скрие истината, а ще я повика – и тя няма да дойде с лозунги, а с дати, преписки, подписи и имена.
Първият „факт срещу Терзиев“ е собствената му публична позиция: той не казва „не ги познавам“ или „нямам общо“, а обратното — „Познавах ги. Иво, Дечо и Пламен. Лично. Подкрепях каузата им“. Това е самопризнание за лична близост и политическа/гражданска подкрепа към хора, които после се оказват централни фигури в скандал с обществена опасност започващ със страшната дума „педофилия“. При такава отправна точка твърдението му, че „за 24 часа се сглобява история, която после се лепи на мен“, става уязвимо: не е нужно „лепене“, за да възникне легитимен обществен въпрос за преценката му, контактите му и причините да застане зад тях — защото сам е поставил връзката на масата.
Вторият „факт срещу Терзиев“ е, че сюжетът не започва „за 24 часа“, както той внушава, а има проследима хронология отпреди години: регистрация на НПО (13 януари 2022 г.) и рамково споразумение с МОСВ (8 февруари 2022 г.) за сътрудничество в сфера, която изглежда като контрол/„охрана“ върху огромен обхват от „Натура 2000“, плюс твърдение, че още през април 2022 г. медия е писала по темата. Когато към това се добави и текущото официално развитие — изявление на и.ф. главен прокурор за издирвано лице и индикации за самоубийство — линията „всичко е сглобка и конспирация“ изглежда като защитна реакция, която игнорира, че има стари публични сигнали и актуално институционално действие, тоест реални основания случаят да се разглежда сериозно, а не като медийна инсценировка.
И ако излезе, че „зелената кауза“ е била удобна индулгенция за нещо много по-грозно, тогава няма да е страшно, че „ще ни е гнус да гледаме“ – страшното ще е, че пак ще се окаже, че държавата е абдикирала, а политиците, които най-силно говорят за морал, първи бягат от светлината.
Be the first to leave a review.
