„Прозрачността след срока“: АДФИ стига до актове срещу кмета на Смолян заради просрочени публикации по ЗОП

В същия доклад изплува и по-тих, но по-опасен институционален дефицит: за 2023 г. липсват следи общината да е имала реално приведен към изискванията независим одитен комитет. ВИЖ ДОКУМЕНТА ТУК! ДИД4-СМ-22-[1]99999

Доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) поставя община Смолян в неудобна позиция, защото описва не „една голяма нередност“, а управленски модел, в който ключовите механизми за доверие работят със закъснение или остават формални. Документът е „Доклад“ № ДИД4‑СМ‑22‑[1] от 18.12.2025 г. (стр. 1), а обхватът му съчетава два различни слоя контрол: организацията и независимостта на вътрешния одит чрез одитен комитет за периода 01.01.2023–31.12.2023 г. (стр. 3–5) и законосъобразността на избрани договори по Закона за обществените поръчки през 2024 г., включително през ЦАИС ЕОП и Регистъра на обществените поръчки (стр. 6 и сл.). Това, което прави доклада важен извън рамката на административната кореспонденция, е, че в него има едновременно санкционна нишка, чрез вече съставени актове, и структурна нишка, чрез констатации за липсващ независим вътрешен надзор, а комбинацията от двете обичайно е достатъчна да произведе не само юридически, но и политически трус.

Най-острото и юридически най-„твърдо“ установяване е свързано с прозрачността по ЗОП и по-точно със сроковете за публикуване на обявления за възложени договори. Докладът цитира чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗОП и задължението възложителят да изпраща за публикуване обявлението за възложена поръчка в 30-дневен срок (стр. 10). След това АДФИ описва два договора, сключени през април 2024 г. след процедура на договаряне с УИН 00092‑2024‑0008, като посочва реквизитите и стойностите им: договор рег. № ПНО‑ОП‑24.04‑10/22.04.2024 г. с „НЕС-Нов енерджи инж. системи“ ООД на стойност 52 900 лв. без ДДС и договор рег. № ПНО‑ОП‑24.04‑8/19.04.2024 г. с „Екотерм компания“ ЕООД на стойност 144 700 лв. без ДДС (стр. 9). Констатацията е, че обявленията за сключените договори са изпратени за публикуване извън 30-дневния срок по чл. 26 (стр. 10), но по-важното е следващото изречение в документа, защото то премества темата от „пропуск“ към отговорност: „За закъснялото публикуване“ са „съставени и връчени“ АУАН №11‑01‑857/15.12.2025 г. и АУАН №11‑01‑858/15.12.2025 г. „срещу кмета на община Смолян“ (стр. 10). В същия пасаж АДФИ отбелязва, че е изискала писмени обяснения с писма изх. № НЛИ008997 и НЛИ008998 от 09.12.2025 г. и е получила отговори от 10.12.2025 г. (стр. 10), което подсказва стандартния ход на инспекцията: първо се търси версията на възложителя, после се преценява дали нарушението е налице и дали подлежи на санкция. Фактът, че процедурата завършва с актове, а не само с препоръка, е съществен, защото в реалната администрация именно санкционният риск е този, който променя поведението, докато „констатациите“ често остават за протокола.

Тук възниква големият журналистически въпрос: как е възможно община, която работи през електронни системи и има вътрешни правила за управление на обществени поръчки (докладът посочва утвърдени вътрешни правила със заповед № Р‑0628/10.06.2021 г., стр. 6), да допуска точно този тип просрочия, които най-лесно се автоматизират като процес, календар и контролна точка. Юридическият смисъл на срока не е формален. Обявлението за възложена поръчка е моментът, в който обществото, конкурентите и контролиращите органи получават навременна информация какво точно е възложено, на кого, при каква стойност и по какъв ред. Когато информацията излезе извън срока, контролът става постфактум, а постфактум контролът рядко предотвратява следващото повторение, той просто описва вече сключеното. От гледна точка на доверието това е особено чувствително при поръчки с публичен интерес, включително такива, които стъпват на европейско или програмно финансиране, защото всяко закъснение по прозрачността увеличава подозрението, че реалната отчетност се прави „когато се наложи“, а не по подразбиране.

Докладът подсилва усещането, че не става дума за единичен случай, като на други места отбелязва подобни проблеми със сроковете, макар и без да сочи актове срещу кмета за тях. При поръчка за приготвяне и доставка на храна, възложена чрез договаряне по чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗОП с УИН 00092‑2024‑0011, АДФИ описва договора рег. № ПНО‑ОП‑24.07‑1/01.07.2024 г. с „Димитър Любенов Кетъринг“ ЕООД на стойност 205 126.13 лв. без ДДС (246 151.36 лв. с ДДС) (стр. 16) и изрично отбелязва, че обявлението за сключения договор, публикувано на 23.07.2024 г., е извън „едномесечния срок“ по чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗОП (стр. 16). При борсовите доставки на горива по УИН 00092‑2024‑0019, възложени чрез договаряне без предварително обявление на основание чл. 79, ал. 1, т. 7 ЗОП, АДФИ посочва, че обявленията за борсовите договори от 02.10.2024 г. са публикувани на 30.10.2024 г., като отново е записано, че не е спазен „едномесечният срок“ по чл. 26 (стр. 18). Тези пасажи са важни не толкова като доказателство за санкционна лавина, а като индикатор за процесен дефицит: ако сроковете за прозрачност се пропускат в различни типове поръчки, при различни звена и различни контрагенти, вероятният проблем не е „случайност“, а липса на надежден вътрешен контрол на сроковете като елемент от самото възлагане.

Паралелно с това, в частта за ВЕИ поръчката, АДФИ описва контекста, който обяснява защо общината е стигнала до договаряне. Първоначално е проведена открита процедура с УИН 00092‑2024‑0001 с прогнозна стойност 198 857 лв. без ДДС, разделена в две обособени позиции (стр. 7), публикувани са решения и информация в ЦАИС ЕОП и РОП (стр. 7–8), а след отваряне на офертите комисията е констатирала основания за отстраняване заради несъответствия в техническите предложения и непредставени изискуеми декларации и описания, като АДФИ приема, че са налице основанията за отстраняване, отразени в протоколите (стр. 12–13). Процедурата е прекратена с решение, а докладът заключава, че прекратяването е законосъобразно и че между първоначалните условия и последвалата процедура на договаряне не са настъпили съществени промени в техническите спецификации и документацията (стр. 13). Именно тук се вижда типичният профил на „скандал без незаконност“: възлагането може да е проведено без пробив в основанията за избор на процедура, но обществената отчетност се компрометира, ако публикациите за сключените договори излизат след срока. В юридически план това са различни пластове, единият е редът на възлагане, другият е задължението за публичност, но в обществен план те се сливат в едно усещане, че прозрачността не е системна, а реактивна.

Втората голяма тема на доклада е одитният комитет, която носи по-малко „гръмки“ числа, но повече институционална тежест. АДФИ припомня ролята на вътрешния одит в публичния сектор и връзката му с принципа на независимост (стр. 3–4), а после стига до конкретиката за Смолян. Докладът посочва, че звеното за вътрешен одит е създадено с Решение №443 по Протокол №34/28.06.2006 г. на Общински съвет Смолян (стр. 4), като ръководителят на звеното е на пряко подчинение на кмета (стр. 4). В писмени обяснения кметът признава, че след законови промени, посочени като настъпили през първото шестмесечие на 2017 г., общината е предприемала действия, но към 24.11.2025 г. процедурата за привличане или избор на външни членове на одитния комитет е била „в ход“ и не е била приключила (стр. 5). АДФИ обаче измерва не намеренията, а документалните следи за разглеждания период 01.01.2023–31.12.2023 г., и заключава, че за този период няма публикувано обявление за провеждане на процедура за подбор на външни членове, няма заповед на кмета и няма решение на общинския съвет за създаване на одитен комитет, като изводът е, че неналичието на одитен комитет е в противоречие с принципа на независимост (стр. 5). Това е онзи тип констатация, която не произвежда непременно незабавна санкция като АУАН, но носи много по-неприятен стратегически въпрос: ако общината няма ясно действащ независим надзор над вътрешния одит в рамките на цяла бюджетна година, как точно са хващани навреме рисковете, включително рисковете по обществени поръчки, които по дефиниция са сред най-конфликтните и най-уязвимите за грешки, натиск и зависимости сфери на администрацията. В журналистически план това е „скандалът на липсващата спирачка“, защото одитният комитет не е счетоводна подробност, а конструкция, която трябва да гарантира, че вътрешният одит може да бъде неудобен, а не само изпълнителен. Когато независимостта не е подсигурена, на практика се сменя времевият хоризонт на контрола: вместо превенция отвътре се стига до корекция отвън, често със закъснение, често след сигнал или след проверка, което обяснява защо „закъснялата прозрачност“ и „формалният вътрешен контрол“ толкова често се срещат в едни и същи институции.

Финалът на доклада е формален, но показателен за последствията: заключението е подписано от държавен финансов инспектор, документът е връчен на кмета на 22.12.2025 г. чрез системата за сигурно електронно връчване, а на 13.01.2026 г. е отразено, че при връчването не са постъпили писмени становища и констатациите остават непроменени (стр. 20). Така историята приключва не с едно голямо обвинение, а с нещо по-опасно за всяка администрация, която разчита на доверие: наличен е официален документ, който казва, че прозрачността е нарушена поне в част от проверените случаи, че за два конкретни договора това вече е персонализирано като нарушение на възложителя с два АУАН срещу кмета (стр. 10), и че в същото време в предходен период е липсвала документална гаранция за независимостта на вътрешния одит чрез одитен комитет (стр. 5). В политически смисъл това е най-лошата комбинация, защото санкцията удря конкретно лице, а институционалният дефицит поставя под въпрос способността на системата да се самокоригира. И ако трябва да се сведe до една теза, която да остане след прочита на 20 страници OCR-сканиран административен език, тя е следната: в публичните разходи „закъснялата прозрачност“ не е просто закъснение, тя е отказ от навременна отчетност, а когато към това се добави липсващ независим вътрешен надзор, резултатът е управленска среда, в която нарушенията се хващат тогава, когато вече са станали документи, договори и фактури.

Ако подобна картина се появи в община в Гърция, Франция или Испания, първата последица обикновено е бързо „разделяне“ на темите на две писти: формална законосъобразност на възлагането и отделно спазване на задълженията за прозрачност и отчетност. Просроченото публикуване на обявления и непълната публичност по правилата за обществени поръчки (които навсякъде са хармонизирани през директивите на ЕС) рядко се третира като дребен административен пропуск, когато се повтаря: следват административни санкции и дисциплинарна проверка за отговорните длъжностни лица, а при поръчки с европейско финансиране – почти неизбежно се активира „финансово управление и контрол“ на програмата с риск от финансови корекции, спиране на плащания и искане за възстановяване на средства. Във Франция например подобни констатации биха попаднали на радара на регионалните сметни юрисдикции и префектурния контрол по законосъобразност на актовете, в Испания – на вътрешния контрол (интервенцията) и външните контролни органи (регионални и национални), а в Гърция – на механизми за предварителен/последващ финансов контрол и органи по публичните поръчки; общият ефект е ускорено институционално внимание, защото публичността е доказуемо, измеримо задължение и лесно става маркер за управленски капацитет.

Втората, по-тежка в дълбочина последица би била реакцията към липсата или формалното съществуване на независим вътрешен надзор (еквивалент на одитен комитет/структури за независимост на вътрешния одит). В Западна и Южна Европа това обикновено отключва „ремонт“ на системата, не само на конкретния казус: изискват се незабавни коригиращи мерки, формално решение на общинския орган, реално назначаване на независими членове/комисии, преразглеждане на вътрешните правила и проследима пътечка на контролите (кой подписва, кой проверява срокове, кой носи отговорност), защото без независим вътрешен контрол всяко следващо нарушение по поръчки става предвидимо. Политическият сценарий също е по-остър: опозицията и местните медии почти сигурно ще поискат оставки или поне ресорни отстранявания, а ако има повторяемост и европейски средства – темата бързо се качва на национално ниво и може да стигне до прокуратура/антикорупционни звена не непременно заради доказана корупция, а заради системен провал на контролите, който създава условия за злоупотреби.

Втора линия с наказателноправен потенциал е констатацията на АДФИ, че за периода 01.01.2023–31.12.2023 г. липсват документални следи общината да е имала приведен в изискванията одитен комитет и че принципът „независимост“ не е приложен (стр. 5). И това по правило е организационен/управленски проблем, но при проверка следва да се установи дали липсата на независим вътрешен надзор е довела до конкретни вредоносни решения по разходването на публични средства, до финансови корекции, до плащания без достатъчен контрол или до сключване/изпълнение на неизгодни договори. При наличие на значителни вреди и причинна връзка с неполагане на достатъчно грижи при управление/разпореждане с публично имущество и средства, би могло да се анализира приложимост на чл. 219 НК (безстопанственост), но такава квалификация е възможна единствено след финансово-икономическа експертиза и събиране на доказателства за конкретна щета, а не само на база „липса на комитет“.

На трето място, с оглед на типичните рискове при електронните регистри, прокуратурата следва да провери дали има спор или несъответствия относно фактическите дати на създаване, подписване, изпращане и публикуване на обявленията и дали е налице невярно документиране, антикиране или манипулиране на официални електронни записи, което би отворило линия към документни престъпления (напр. чл. 311 НК – съставяне на официален документ с невярно съдържание) при установяване на конкретни действия и авторство. Практическият минимум за проверка е да се изискат пълните досиета по посочените поръчки и договори, да се извлекат системните логове/таймстемпове от ЦАИС ЕОП/РОП и вътрешното деловодство, да се установят длъжностните лица с функционални задължения по публикуването и контрола на сроковете, да се проследят плащанията и приемо-предавателните протоколи спрямо моментите на публичност, и да се направи проверка за свързаност/конфликт на интереси; едва при наличие на допълнителни факти за умисъл, облага, невярно документиране или значителни вреди може да се премине от административна към наказателноправна перспектива.

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)

Rating0

What people say... Leave your rating

Order by: Most recent Top score Most helpful Worst score

Be the first to leave a review.

Verified

{{{ review.rating_title }}}

{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more

{{ pageNumber+1 }}

Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one