Международен скандал: Гръцки екстремисти скочиха срещу българските имоти на Беломорието
Краен гръцки политик обвини митрополита на Дедеагач в „антинационално поведение“ заради продажби на имоти на българи
Покупката на недвижими имоти от български граждани в района на Дедеагач – името, с което днешният гръцки град Александруполис е познат сред българите и с което е бил част от Царство България в периода 1913–1918 г. – прерасна в политически и обществен скандал в Гърция. Поводът стана остър конфликт между крайно дясна гръцка партия и местната православна митрополия.
Председателят на крайно дясната популистка партия „Гръцко решение“ Киряк Велопулос отправи тежки обвинения от парламентарната трибуна срещу митрополита на Александруполис Антим. Според него митрополията е продавала имоти, завещани на църквата, на български граждани – действие, което политикът определи като „антинационално поведение“ в стратегически чувствителен регион, разположен в непосредствена близост до България и Турция.
В отговор митрополит Антим категорично отхвърли обвиненията, заявявайки, че всички сделки са извършени при стриктно спазване на законовите процедури. Той от своя страна обвини Велопулос в насаждане на омраза и в обслужване на чужди геополитически интереси, включително на Русия.
Истината зад конфликта Велопулос – Антим
Скандалът извади на повърхността дълбоки исторически пластове. Българското присъствие в земите на Беломорска Тракия и Македония датира от векове, но след загубата на войните за национално обединение в периода 1912–1918 г. то е силно ограничено в резултат на последователна асимилаторска и репресивна политика на гръцката държава. Хиляди българи са прогонени от родните си места, а техните културни и религиозни сгради са унищожени или „погърчени“.
Историята обаче има и своята трагична симетрия. След Гръцко-турската война и провала на Мегали идеята, самата Гърция преживява масова бежанска вълна. През 20-те години на ХХ век гръцки бежанци от Мала Азия са заселени именно в районите, от които българското население вече е било прочистено.
Въпреки колонизацията, репресиите между двете световни войни и последвалата Гражданска война в Гърция (1947–1949 г.), която по същество се разглежда и като последния голям българо-гръцки конфликт – тъй като значителна част от партизаните в Беломорска Тракия и Македония са от български произход – и днес в тези земи живеят хора с българско самосъзнание. Хора, които често остават забравени от българската държава.
За историческото българско присъствие свидетелства и фундаменталното научно изследване на отец Петър Гарена за Източните Родопи. В труда си, обхващащ 1600 селища, включително в гръцката част, той документира завзети български храмове, заличени кирилски надписи и системен стремеж за изтриване на българската памет. Един от основните изводи на изследването е, че основният говорим език в Източните Родопи е българският – район, който се намира в непосредствена близост до Дедеагач.
Българите се завръщат – този път като инвеститори
Ако историческите факти очертават миналото, то последните 15 години ясно показват нова тенденция – масово завръщане на българите в Беломорието. Първоначално като туристи, а впоследствие, с повишаването на жизнения стандарт, и като собственици на имоти.
Независимо дали става дума за ваканционно жилище, селска къща на остров Тасос или апартамент в Кавала, все повече българи реализират своята „гръцка мечта“. Този интерес е продиктуван от икономически, климатични и социални фактори, а не от какъвто и да било националистически реваншизъм. Показателно е, че голяма част от купувачите дори не знаят, че в тези райони някога е имало компактно българско население.
Нещо повече – българското присъствие изигра съществена роля за икономическото съживяване на Северна Гърция, която допреди около 25 години оставаше сравнително беден и изолиран регион, живеещ в очакване на хипотетична „българска военна заплаха“.
С падането на границите и след като и България, и Гърция станаха членове на Европейския съюз, българите се завърнаха в Беломорието – не с танкове, а с инвестиции, бизнеси и модерни автомобили, а от началото на тази година и с общата европейска валута – еврото.
На този фон атаките на крайни политически формации срещу напълно законни имотни сделки изглеждат не толкова като защита на националния интерес, а като опит за политическа мобилизация чрез страх и исторически комплекси – с потенциал да прераснат в международно напрежение.
Be the first to leave a review.









