Близо 100 000 прочита само за една нощ: един коментар разби “балона” на ГЕРБ в Благоевград
-
- януари 25, 2026
Вчера, от най-малката ни страница, пуснахме един коментар — не “анализ” по поръчка, не интервю с удобни въпроси, не лъскав текст с готови опорки, а онова, което отдавна се говори по улиците и по масите в Благоевград, само че написано на глас. Резултатът за 13 часа беше показателен и за нас самите: 97 075 гледания, стотици реакции, десетки коментари, споделяния — една вълна, която тръгна сама, без бюджет, без медийни патерици, без “правилните” телефони. И ако темпото се запази, до края на деня това спокойно може да наближи 200 000. Тези числа не са суета, а диагноза: в момент, в който платеният PR се опитва да рисува “стабилност”, хората търсят друго — разпознаваемата истина, казана простичко, с ирония и без страх.
Коментарът ни започна с образ, който мнозина веднага разчетоха: “ГЕРБ в Благоевград днес е в шок — истински, колективен, с паника в очите и кафе без захар.” Това не е литературна поза, а усещане за структура, която се държи като машина на увереността, докато вътре ѝ свети лампата “криза”. После поставихме в центъра онзи стар трик на политическия фолклор — “тайното социологическо”. Не като доказан факт, а като типично внушение, което се пуска, когато не стигат аргументи: уж някъде, уж някой, уж тайно казвал, че ГЕРБ “щяла да бъде поне трета”. “Поне” — тоест още преди да са почнали, вече се застраховат от провал, а “тайно” — тоест без източник, без методология, без отговорност. Ние го довършихме с иронията, която боли най-много: ако не се появи още някой кандидат с “харизма на паркинг автомат”. В този сарказъм има политика: когато партията няма свежа енергия и реални резултати, започва да компенсира с фабрики за внушения и с герои от миналото.
Вкарахме и контекста, който отключва нервите в щабовете: след думите на президента Румен Радев, че е готов за избори, в централите не просто “се готвят”, а се оглеждат тревожно. Репликата “Не могат да спрат вълната” звучи различно за уверените и за уплашените: едните чуват предизвикателство, другите чуват сирена. Затова и преобърнахме фразата по начина, по който я усещат хората — че в ГЕРБ са я чули като “време е за спасителни жилетки”. После дойде картината, която всички сме виждали на местно ниво: “по неофициална информация” — страхът бил толкова силен, че имало спешно събрание, късно вечерта, “с всички важни хора и още по-важни тревоги”. И преведохме “политическата ситуация” от партийния език на човешкия: “Колко гласа губим и откъде ще паднем този път?” Това е сърцевината на местната криза — не разговор за политики, а паническо смятане на загуби.
После насочихме прожектора към “голямата надежда”, която се вади, когато липсват нови лица и нови идеи: бившият областен Бисер Михайлов. В коментара въпросът не беше личен, а политически и прагматичен: колко гласа носи една такава фигура реално — петдесет, сто, или точно колкото са роднините на масата в неделя? И добавихме още една бодлива подробност — че след сюжети, които хората свързват с НП Рила, може и нулата да се окаже фаворит. Не защото ние решаваме, а защото “хората помнят” и паметта не се трие с пресконференция. Оттам дойде и пословицата, която забива като пирон: “Който гледа ялови овци, сирене няма да яде!” — и напомнянето, че на местна сцена самоуверените обещания често завършват с празни ръце, когато зад тях няма доверие. Завършихме с простата истина, от която най-много боли PR-ът: който разчита на политически призраци, избори няма да печели; Благоевград не е музей; избирателят не е забравил; паниката вече не се крие по стаите и не се измива с PR-статии, поръчвани през “удобни” канали и “приятелски” медии.
И точно тук е голямата новина, която статистиката само потвърждава: истината — дори изречена иронично, дори написана в коментар, дори публикувана от най-малката страница — се оказва по-силна от най-високоплатения PR. Платеният PR може да купи публикация, да подреди заглавие, да постави “експерт”, да симулира кондиция, но не може да купи едно нещо: разпознаването. А когато хората разпознаят в текста собственото си усещане, той тръгва сам, без да пита кой е “голям” и кой е “малък”. Това се случи вчера — и ако някой още вярва, че Благоевград се управлява с внушения, а не с доверие, нека погледне най-неудобното огледало: близо 100 000 прочита за 13 часа не са “кампания”, а сигнал, че фасадата вече не държи, колкото и да я лакират.
Be the first to leave a review.
