Президентът като политически знак
-
- януари 20, 2026
Излизането на Румен Радев на предизборния терен не е сензация, а закономерност, коментира уважаваният журналист Велислава Дърева пред медията ни. В страна, в която властта все по-често изпълнява чужди решения с местен акцент, а парламентът се е превърнал в механично мнозинство без политическа воля, президентът няма как да остане само институционален декор.
Радев влиза в предизборната битка не от амбиция, а от натиск — натиска на една разпадаща се обществена тъкан, в която социалната държава е сведена до реторика, мирът е обявен за подозрителна позиция, а несъгласието се тълкува като идеологическо престъпление. Когато бедността расте, когато инфлацията изяжда доходите, а „геополитическата правилност“ служи за алиби на всяко управленско безсилие, политическото мълчание вече не е неутрално — то е съучастие.
В този смисъл Радев не е просто кандидат. Той е знак. Симптом за дълбоката криза на представителството, за липсата на политическа сила, която ясно да заяви, че България не е нито фронтова линия, нито безгласен придатък в чужди стратегии. Неслучайно срещу него мигновено се задейства добре смазаната машина на заклеймяването — обвинения в популизъм, геополитическа нелоялност и опасност за „ценностния избор“. Същите обвинения идват от същите среди, които удобно мълчаха, когато социалната цена на този „избор“ се стоварваше върху най-уязвимите.
Предизборното излизане на президента не е обещание за спасение и не е гаранция за промяна. Но то поставя въпрос, който властта отчаяно се опитва да заглуши: кой взема решенията в тази държава и в чий интерес? Докато този въпрос остава без честен отговор, всяка фигура, която го изрича на глас, ще бъде обявявана за опасна. Не за демокрацията, а за нейния удобен и добре опакован заместител.
Be the first to leave a review.
