Първа официална прогноза: „Възраждане“ остава без мандат в Пиринско

Политическата картина в Югозападна България се пренарежда с бързината на лавина. Първата официална прогноза, изготвена след разговори с регионални наблюдатели, бивши активисти и изборни стратези, е категорична: „Възраждане“ няма да излъчи мандат от Пиринския край. Причините не са външни, нито конюнктурни. Те са вътрешни, структурни и — по всичко личи — необратими.

В основата стои авторитарният стил на лидерство на Костадин Костадинов, който през последните месеци предизвика верижна реакция от оттегляния, мълчалив саботаж и открито разочарование сред сочените за фаворити и разпознаваеми лица в листите. Местните структури, доскоро мобилизирани и дисциплинирани, днес изглеждат обезкървени. Листата се разпада не под натиск, а от липса на доверие и перспектива.

В този вакуум остава Цвета Рангелова — име, което трудно може да консолидира електорат или да се изправи срещу мощната политическа вълна, която се надига след отчетливия ръст в общественото доверие към президента Румен Радев в навечерието на предсрочните избори. Регионът усеща промяната. Тя е тиха, но решителна — и се измерва не в лозунги, а в пренасочване на гласове.

Анализът на „Топ Преса“, базиран на оценки на познавачи от Пиринско, сочи още нещо съществено: значителна част от електоралния ресурс на „Възраждане“ ще се прелее към президентската платформа, възприемана като по-стабилна, по-държавническа и по-малко конфронтационна. Това не е наказателен вот — това е вот на прагматизма. Югозападът винаги е бил барометър за националните тенденции. Днес барометърът пада за „Възраждане“. Без мандат от Пиринско партията губи не просто места — губи разказа си. А в политиката, както и в журналистиката, когато разказът се разпадне, фактите го следват.

Към всичко това се добавя и още един тревожен за „Възраждане“ симптом — пълната ерозия на теренната работа. В общини, където допреди година партията разчиташе на твърдо ядро и активни структури, днес цари апатия. Кампаниите са формални, срещите — редки, а посланията звучат като повторение на централни директиви, откъснати от местната реалност. Пиринският избирател е инатлив, но и паметлив — той усеща кога го използват като статистика, а не като събеседник. Именно затова отливът не е шумен, а масов и мълчалив.

На този фон президентският фактор се очертава като естествен магнит за протестния, но и държавнически настроен вот. Румен Радев събира онова, което „Възраждане“ разпиля — доверие, усещане за стабилност и национален хоризонт без креслива истерия. В Пиринско това се превръща в решаващо предимство. Прогнозата вече не е просто хипотеза, а логично следствие: „Възраждане“ остава извън парламентарната карта на Югозапада, а политическата енергия в региона поема в нова посока. Историята отново показва — партиите, изградени върху страх и едноличен контрол, рухват не от атака, а от собствената си тежест.