Грантовата демокрация: когато „гражданското общество“ се издържа от бюджета
-
- януари 13, 2026
Фактите са прости и именно затова са неудобни. По данни, цитирани от Виктор Блъсков във в. „Труд“, структура, свързвана с „Отворено общество“, получава близо 3 млн. евро европейско финансиране за 2024 г., а още около 1 млн. евро идват по свързани проекти. Само година по-рано аналогичният грант е бил малко над 1 млн. евро – ръст, който на практика утроява финансирането в рамките на една година. Проектът е разписан до края на 2028 г., което означава средно около 750 хил. евро годишно, като в първите години сумите надхвърлят 1 млн. евро годишно.
Паралелно с това, по публични финансови отчети, приходите на организацията за 2024 г. са около 793 хил. евро, а за 2023 г. – приблизително 638 хил. евро. Повече от половината от тези средства идват от държавни и наддържавни източници, включително и от българската държава чрез проекти на Министерството на образованието и науката. Това поражда ключов въпрос, който рядко намира място в официалния дебат: доколко една организация може да бъде определяна като „неправителствена“, когато основният ѝ приход идва именно от правителства и институции, разходващи публични средства.
Този въпрос е формулиран остро в анализ, публикуван във Facebook от писателя Веселин Стаменов („Веселин Стаменов – писател“), който поставя под съмнение самия модел на финансиране на т.нар. граждански сектор. По думите му, това не е подкрепа за гражданско общество, а форма на преразпределение – средства, събрани от данъкоплатците, които се връщат в ограничен кръг от организации, експерти, консултанти и публични говорители. Те често се представят като независим коректив на властта, но реално функционират благодарение на същата тази власт и на решения, взети далеч от националния обществен дебат – в Брюксел или в национални администрации.
Според Стаменов проблемът не е само финансов, а и морален. Когато организации, финансирани основно от публични бюджети, започнат да поучават обществото и избирателите за „ценности“ и „правилно мислене“, се появява напрежение между ролята на гражданското общество и тази на изпълнител по проекти. В този модел критиката към властта се финансира от самата власт, а независимостта се заменя с договорни отношения и отчетни периоди. Така „гражданското общество“ рискува да се превърне от изразител на обществен интерес в добре платен посредник, чиято легитимност не идва от доверието на гражданите, а от достъпа до грантове.
Темата е чувствителна, защото засяга самата идея за демокрация и участие. Истинският обществен дебат неизбежно минава през въпроса дали демокрацията може да бъде „изграждана“ с растящи бюджети и проектно финансиране или изисква органична подкрепа, доброволно участие и доверие. Както отбелязва Веселин Стаменов, когато гражданското общество се финансира основно от властта, то престава да бъде гражданско и започва да изпълнява – а в момента, в който изпълнителят поучава суверена, границата между демокрация и подмяна става опасно тънка.
Be the first to leave a review.
