Незрет Бабучев: Правото не е удобство, а задължение – и за институциите, и за доставчиците
-
- януари 13, 2026
В публичния дебат темата за разпределението на разходите за сградна инсталация се появява циклично, най-често през зимата, когато сметките за отопление напомнят за себе си. За адвокат Незрет Бабучев обаче въпросът отдавна не е сезонен. Той е принципен и правен. „Това не е спор за топлина, а за законност“, казва юристът в разговор за информационна агенция www.toppresa.com, коментирайки практиката на Съда на Европейския съюз и нейното значение за всеки собственик на жилище в България.
Незрет Мустафов Бабучев е роден в село Дебрен, община Гърмен – факт, който самият той често подчертава като част от личната си идентичност и връзката си с реалните проблеми на хората извън големите административни центрове. Завършил едновременно история и право, той съчетава хуманитарна перспектива с юридическа прецизност. Адвокатската му практика започва в началото на 2000-те години, а от 2002 г. е вписан в Адвокатска колегия – София. През годините се утвърждава като адвокат по гражданско и административно право, с акцент върху дела, засягащи публични услуги, регулаторни режими и правата на гражданите спрямо монополни и квазимонополни доставчици.
Професионалният му път включва участие в редица сложни съдебни спорове, като по някои от тях са формирани съдебни прецеденти. Именно този практически опит го прави разпознаваем глас в медийната среда, където често коментира теми като сметки за парно, такси за водомери, задължения на етажната собственост и границите на допустимото регулиране. Участието му в телевизионни дискусии нееднократно е било последвано от реални политически и законодателни реакции, включително оттегляне на спорни законопроекти, което според него доказва, че аргументираният публичен натиск може да работи.
В центъра на настоящия дебат стои практиката на Съда на ЕС в Люксембург относно разпределението на разходите за сградна инсталация. По думите на Бабучев тълкуването е ясно и не допуска „удобни“ национални отклонения. Идеалните части от етажната собственост задължително участват в разпределението на тези разходи, независимо от това дали даден собственик активно ползва отопление или не. Това произтича от самата правна логика на съсобствеността и от принципите на европейското право, които имат предимство пред противоречащи им национални наредби.
Адвокатът подчертава, че проблемът в България не е липсата на правна рамка, а нейното прилагане. В продължение на години регулатори и институции са толерирали практики, които изключват или преразпределят идеални части по съображения за удобство или социално напрежение. Това обаче създава правна несигурност и отваря вратата за масови съдебни спорове. Според Бабучев рискът е очевиден – ако остарелите тълкувания продължат да се прилагат, общините и доставчиците ще се изправят пред лавина от дела и искове за обезщетения, които в крайна сметка отново ще бъдат платени от данъкоплатците.
Липсата на активна информационна кампания и мълчанието на регулаторите допълнително задълбочават проблема. Прехвърлянето на отговорност между различни ведомства създава усещане за безизходица у гражданите, които често не знаят, че имат право да оспорват сметки, изчислени в противоречие с европейските принципи. „Правото не обича тишината“, казва Бабучев. „То изисква яснота, последователност и действие.“
Юридическият анализ на темата води до един основен извод – разпределението на разходите за сградна инсталация е въпрос на законност, а не на административна целесъобразност. Практиката на Съда на ЕС има задължителен характер и националните органи са длъжни да я прилагат пряко и ефективно. Всяка наредба или вътрешно правило, което ѝ противоречи, подлежи на преразглеждане и съдебен контрол. За собствениците това означава не само задължения, но и права – правото да изискват прозрачни сметки, правото да оспорват незаконосъобразни начисления и правото да очакват от институциите поведение, съобразено с европейското право. Именно в тази яснота, според адвокат Незрет Бабучев, се крие единственият устойчив изход от дългогодишния конфликт между граждани, доставчици и държава.
Be the first to leave a review.
