МИЛИОНИ В ОЧАКВАНЕ: КОЙ „РЕЗЕРВИРА“ УЛИЧНИТЕ РЕМОНТИ В САПАРЕВА БАНЯ

В края на 2025 г., в момент когато публичният фокус е насочен към празници, бюджети и политически равносметки, Община Сапарева баня публикува обществена поръчка за строителство, реконструкция и рехабилитация на улична мрежа на стойност близо 7 млн. лв. без ДДС. Формално – напълно допустима процедура. По същество обаче – пример за това как една поръчка може да изглежда законна и в същото време да поставя сериозни въпроси за реалната конкуренция и защитата на обществения интерес. Анализът на Топ Преса показва, че проблемите не са в дребните детайли, а в цялостната архитектура на условията.

Процедурата е открита без осигурено финансиране, като самият възложител изрично предвижда възможност договорът да остане в изчакване месеци наред, а при липса на средства да бъде прекратен. Законът за обществените поръчки допуска подобен подход, но само като изключение. В този случай обаче той е комбиниран с тежки гаранции, фиксирани цени и липса на какъвто и да е механизъм за индексация. На практика целият финансов риск се прехвърля върху бъдещия изпълнител, който трябва да блокира ресурс, да носи инфлационния натиск и да чака неопределено време за старт. Това поставя под въпрос принципите на равнопоставеност и пропорционалност, залегнали в чл. 2 от ЗОП, защото елиминира всички участници, които не разполагат със значителен свободен капитал.

Още по-странно е, че при поръчка за улична инфраструктура с милионна стойност липсват изисквания за технически опит. Не се иска доказан капацитет, сходни обекти, ключов персонал или техника. Вместо това се поставят високи финансови прагове за оборот, които в някои случаи надхвърлят стойността на самата поръчка. Така подборът на практика не е професионален, а финансов. Това противоречи на смисъла на чл. 59 от ЗОП, който изисква критериите да са свързани с предмета на поръчката и съразмерни. Когато се търси кой може да строи, а не кой може да чака и да поема загуби, липсата на технически критерии би била немислима.Изборът на изпълнител е предвиден да стане по най-ниска цена, без никаква оценка на качество или устойчивост. В комбинация с фиксирани цени, приблизителни количества и плащания, обвързани с бъдещо осигуряване на средства, това създава среда, в която реалната конкуренция е силно ограничена. Само участник, който може да си позволи агресивно ценообразуване и дългосрочно финансиране със собствени средства, би останал в играта. Именно тук възниква хипотезата, че подобни условия са изгодни за ограничен кръг фирми, които или разполагат с вътрешна информация, или имат предварителна увереност, че проектът ще се реализира при условия, по-благоприятни от описаните на хартия.

Допълнителен сигнал е липсата на каквато и да е защита срещу инфлационни процеси. В договор, който може да бъде активиран месеци след подписването му, отсъствието на индексация означава, че икономическата реалност е игнорирана. Това нарушава баланса между страните и поставя под съмнение ефективното управление на публичните средства, тъй като или ще се стигне до компромиси с качеството, или до финансов натиск, който малцина могат да понесат.

Събрани заедно, тези елементи изграждат картина на процедура, която формално спазва закона, но по същество го изпразва от съдържание. Тя не търси най-доброто изпълнение, а изглежда „резервира“ изпълнител, способен да понесе всички рискове и да чака. Именно затова анализът на Топ Преса поставя въпроса дали не става дума за поръчка, която цели предварително да фиксира бъдещия изпълнител, а не да създаде реална конкуренция.

Един съществен детайл, който остава в сянка, но е ключов за разбирането на цялата конструкция, е автоматичното отстраняване на оферти при минимално отклонение от прогнозната стойност или лимита за „непредвидени разходи“. В процедурата няма място за корекция, разяснение или техническа грешка – дори символично превишение води до елиминиране. Подобен формализъм, макар и формално допустим, влиза в противоречие с принципа на пропорционалност по чл. 2 от ЗОП и на практика служи като допълнителен филтър срещу нежелани участници. В комбинация с критерия „най-ниска цена“ това създава среда, в която не най-добре калкулираната, а най-рисково агресивната оферта има шанс да оцелее.

Друг пропуск в публичния разговор е начинът, по който възложителят прехвърля количествения риск. Количествено-стойностните сметки са с приблизителен характер, без гаранция за реално възлагане на обемите, а цените са фиксирани за целия период. Това означава, че изпълнителят носи едновременно риска от инфлация, от промяна в пазарните цени и от разминаване между планирани и реално възложени дейности. В нормална конкурентна среда подобен модел би отблъснал участниците. Тук обаче той изглежда заложен целенасочено, което отново насочва към въпроса дали процедурата е отворена за всички или е конструирана така, че да останат само тези, които предварително приемат условията като „известно зло“.

Не на последно място, прави впечатление и моментът на откриване на процедурата – в края на годината, при ограничено обществено внимание и кратки срокове за реакция. Това не е нарушение само по себе си, но в съчетание с липсата на финансиране и с тежките изисквания създава усещане за поръчка, пусната „в режим на тишина“. Именно такива детайли често убягват от формалния контрол, но са добре познати на пазара. Те не доказват предварително определен победител, но очертават среда, в която изненадите са малко, а въпросите – твърде много, за да бъдат подминати без институционална реакция.Таблицата по долу обобщава.

Поръчка за милиони без яснота и отговорност

Какво показват документите и числата зад процедурата на община Сапарева баня

Съгласно Обявление за обществена поръчка № ОП‑01‑2025 и Решение за откриване № РД‑12‑341 / 16.12.2025 г., община Сапарева баня стартира процедура с прогнозна стойност 6 810 660,26 лв. без ДДС, без към този момент да е осигурено финансиране. В Проекта на договор – чл. 4 и чл. 5 е предвидено договорът да влезе в сила едва след осигуряване на средства, като този период може да достигне до 10 месеца, през които избраният изпълнител следва да поддържа гаранция за изпълнение в размер на 3% (около 204 000 лв.). В документацията липсват мотиви защо целият финансов и времеви риск се прехвърля върху изпълнителя, което поражда съмнения за нарушение на принципите на предвидимост и пропорционалност по чл. 2, ал. 2 от ЗОП.

В Документацията за участие – Раздел III „Критерии за подбор“ се вижда друг сериозен дисбаланс: при липса на каквито и да е технически изисквания за сходен опит, ключов персонал или техника, са заложени завишени финансови критерии. За Обособена позиция №1 (стойност около 5,65 млн. лв.) се изисква минимален оборот ≥ 6 млн. лв., а за Обособена позиция №2 (стойност около 1,16 млн. лв.) – оборот ≥ 2 млн. лв.. Тези изисквания надхвърлят стойността на самите договори и не са придружени от обосновка, каквато изисква чл. 59, ал. 2 от ЗОП, което на практика превръща подбора във финансов филтър, а не в оценка на професионален капацитет.

Допълнителен риск се съдържа в Методиката за оценка – Раздел IV, където единствен критерий е „най-ниска цена“, при фиксирани единични цени, приблизителни количества по 19 КСС и липса на механизъм за индексация. В чл. 107 от документацията е заложено автоматично отстраняване при минимално надвишаване на прогнозната стойност или на позицията „непредвидени разходи“, без възможност за разяснение. В контекста на малка община и поръчка за близо 7 млн. лв. тези числа и текстове повдигат логичния въпрос не само към кмета, но и към общинския съвет и контролните органи: кой е анализирал риска, кой е одобрил този модел и защо в документите липсва ясно обяснение в защита на обществения интерес.

Представяме на вашето внимание всички скандални и проблемни факти, като стъпват само на документи, дати и проверими обстоятелства изготвен иот наш екпретен екип. 

toppresa.com 

В подобни случаи ролята на контролните институции е ключова. Агенцията за обществени поръчки, Комисията за защита на конкуренцията и Сметната палата имат правомощията да преценят дали формалното спазване на закона не прикрива системно заобикаляне на неговите принципи. Защото проблемът не е само в това кой ще ремонтира улиците в Сапарева баня, а как се вземат решения за разходването на публични средства. Когато условията звучат законно, но действат избирателно, доверието в системата се пропуква много преди първият асфалт да бъде положен.

Топ Преса пита: неудобните въпроси към кмета Калин Гелев

Разследването на Топ Преса повдига сериозни съмнения около обществена поръчка за милиони в Сапарева баня, чиито условия пораждат въпроси за конкуренцията, прозрачността и защитата на публичния интерес. В интерес на обществото редакцията формулира следните въпроси към кмета Калин Гелев.

Г-н Гелев, с какви аргументи община Сапарева баня откри обществена поръчка за близо 7 млн. лв. без осигурено финансиране, при положение че договорът може да остане в изчакване до 10 месеца, а през това време изпълнителят е длъжен да блокира значителни гаранции и да поеме целия финансов риск? Смятате ли, че този модел е в съответствие с принципите на равнопоставеност и пропорционалност по Закона за обществените поръчки, или той на практика ограничава участието до тесен кръг финансово мощни фирми?

Как обяснявате липсата на каквито и да е технически критерии при строителна поръчка с висока стойност – без изисквания за сходен опит, персонал и техника – за сметка на завишени изисквания за оборот, които надхвърлят стойността на самия договор? Не означава ли това, че общината прилага финансов, а не професионален подбор, в противоречие със смисъла на чл. 59 от ЗОП?

Защо е избран критерий „най-ниска цена“ при фиксирани цени, приблизителни количества и липса на механизъм за индексация, при положение че този подход насърчава дъмпинг и крие реален риск за качеството на бъдещите ремонти? Можете ли да гарантирате пред жителите на Сапарева баня, че никой участник не разполага с предварителна информация или увереност, която да му позволи да поеме всички тези рискове, и че процедурата не е структурирана така, че още в началото да предопредели бъдещия изпълнител?

Ако подобна обществена поръчка беше обявена в държава от Западна Европа, тя най-вероятно щеше да предизвика незабавна реакция още на етап документация. Липсата на осигурено финансиране, комбинирана с дълъг период на изчакване и прехвърляне на целия финансов риск върху изпълнителя, би била възприета като нарушение на принципите на правна сигурност и предвидимост. В много европейски администрации подобни условия водят до автоматично вътрешно спиране на процедурата, корекции от финансовия контрол или предварителна намеса на одитни органи, именно за да се избегне съмнение за изкуствено ограничаване на конкуренцията.

Още по-силен сигнал за институционален проблем би била комбинацията от липса на технически критерии и завишени финансови изисквания. В утвърдени европейски практики това се разглежда като индикатор за изкривен подбор и потенциално предварително ориентирана процедура, което често води до анулиране на търга или сериозни санкции за възложителя. В подобна среда въпросът не би бил дали има формално нарушение, а защо администрацията е допуснала модел, който изключва реалната конкуренция и подкопава доверието в управлението на публичните средства — последица, която в много европейски държави струва не само политически, но и кариерно на отговорните лица.

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)

Rating0

What people say... Leave your rating

Order by: Most recent Top score Most helpful Worst score

Be the first to leave a review.

Verified

{{{ review.rating_title }}}

{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more

{{ pageNumber+1 }}

Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one