Нови трусове в Огняново. Започна със сонди, днес е с кръста, стигна се до война с полицията, а краят не се вижда.

Нови трусове в Огняново. Селото пак е в режим на скандал, този път с продължение и разклонения. Всичко тръгна от войната на кмета с бизнесмена Чатрафилов и незаконната сонда, премина през войната му другите хотелиери и плювните му срещу тях, днес се стигна до Богоявленския кръст, защото бизнесмен не давал на кмета да му влиза в имота и кмета иска да поведе поредната революция за това, и  накрая се стигна до полицията. В центъра на събитията отново е кметът на Огняново, човекът, който вместо да събира, последователно разединява и подпалва конфликти, които после сам сочи като доказателство, че нещо не е наред с всички останали.

Скандалът с кръста беше удобен старт. Частен имот от който най-доброн било да се извърши ритуалан ан Богоявление с хвърлянот на кръста, отказан достъп и моментална драма. Вместо диалог и решение, се появи обичайният тон. Напрежение, обвинения, подозрения. Оттам нататък нещата тръгнаха по инерция, медиите си правят сеир, а хората са разединени. Когато един човек гледа на всяка ситуация като на фронт, фронтове в един момент го потрупват.

Докато обществото още обсъждаше дали някой е длъжен да допуска кмета в имота си, истинската линия на напрежението вече се чертаеше другаде. В МВР – Гърмен се очакват проверки. Не заради престъпност. Не заради хаос. А заради реакции на кмета, който бил дълбоко възмутен, че местните полицаи не изпълнявали желанията му.

Поводът е почти символичен. Неправилно паркирани автомобили на туристи из селото по време на празниците. Много на брой, според кмета. Недостатъчно санкционирани, според неговото усещане за ред. Той нееднократно подавал сигнали. Настоявал за действия. Очаквал бързина и безусловно подчинение. Полицаите обаче си позволили да работят по закон не по думите му. Това явно е било прието като лична обида. Резултатът ескалира. Проверки, напрежение, нова серия обвинения. В цяла свят курортите се борят за туристи в Огнявово кат одойт ги гробяване щото на кмета му е скучно.

Така войната в Огняново премина от символи към институции. От кръста към патрулката. От ритуала към фиша. Всичко се превърна в лична битка. Когато институциите не слушат, значи са проблем. Когато гражданите не отварят портите си, значи крият нещо. Когато няма подчинение, има врагове.

Нека изясним нещо просто. Частната собственост е защитена от закона. Никой кмет няма право да влиза в частен имот без съгласие или законово основание. Това не е каприз. Това е принцип. Нормално е хората да не допускат човек с видимо заядливи намерения в двора си, независимо от длъжността му.

Правомощията на кмета са ясно разписани. Той може да организира обществени събития, да подава сигнали, да координира. Той няма право да разпорежда на полицията как да си върши работата. Няма право да изисква репресия по поръчка. Няма право да превръща сигнала в средство за натиск.

Когато личното самочувствие започне да замества закона, управлението се превръща в конфликт. Когато всяко несъгласие се тълкува като саботаж, резултатът е постоянна война. Не срещу проблеми, а срещу хора.

Ние не сме против кмета. Против сме самолюбието му. Против сме убеждението, че селото е длъжно да живее в режим на постоянна мобилизация. Против сме манията за абсолютна власт, при която институциите трябва да слушат, гражданите да мълчат, а имотите да се отварят по команда.

Това няма да доведе до добро. Огняново не печели от непрекъснати сблъсъци. Не печели от проверки, родени от инат. Не печели от управление, което търси врагове вместо решения. Селото се раздира от постоянни войни и това вече се вижда. Ако този стил продължи, следващият скандал няма да е изненада. Ще е просто поредният епизод от една ескалация, която всички плащат. Без кмета.