Само в Топ Преса! Валандово показва пътя! Нарът като бизнес, а не като екзотика

Един от съществените елементи, които допълват картината около развитието на производството на нар във Валандово, е активната роля на частния бизнес в изграждането на цялостна стопанска логика. Моделът не се изчерпва с отглеждане на суровина, а включва изкупуване, преработка и планирано разширяване към собствено производство на посадъчен материал и биосертификация.

Това позволява стойността да остава в региона и създава предвидимост за земеделските производители, които вече не разчитат на случайни пазари.Важен фактор за устойчивостта на инициативата е институционалната рамка, която осигурява координация между фермери, експерти и частния сектор. Подкрепата не е еднократна, а структурирана, с ясен фокус върху повишаване на пазарната ориентация на земеделието. Така обучението и консултациите се превръщат в постоянен процес, а не в формално изпълнение на проектни изисквания, което рядко води до реална промяна на терен. Съществен принос има и практическото обучение, основано на директен обмен на опит с утвърдени производствени региони. Работата на място, наблюдението на функциониращи насаждения и адаптирането на добри практики към местните условия дават на фермерите ясна представа за дългосрочното планиране в агробизнеса. В този процес решаваща е ролята на местните агрономи, които превеждат експертните препоръки на езика на ежедневната практика и гарантират, че знанията се прилагат, а не остават само на хартия.

Валандово се намира в югоизточната част на Северна Македония, в близост до границата с Гърция, и е един от най-топлите и плодородни райони в страната, известен със земеделието си и с благоприятния си средиземноморски микроклимат. От област Благоевград до Валандово се стига сравнително лесно. Маршрутът преминава през ГКПП Кулата, след което по автомагистралата към Солун се поема в посока Поликастро и Гевгелия, а оттам по добре поддържан път се достига Валандово. Разстоянието е около 120 километра, а пътуването отнема приблизително два часа, което прави региона естествено свързан икономически и земеделски с Югозападна България.

Къде и при какви условия нарът може да се развие в България
Експертен аграрен анализ на Топ Преса с участието на научни институти

Анализът е изготвен от Топ Преса в партньорство с два реални научни и консултантски центъра:
Селскостопанска академия
Институт по земеделие – Кюстендил . Темата за нара в България дълго време се разглежда като екзотика. Анализът, направен от Топ Преса с участието на аграрни учени и практици, показва друго. Нарът може да бъде икономически жизнеспособна култура, но само при ясно дефинирани територии, технологии и пазарна логика. Климатът е първият и решаващ фактор. Нарът не е студоустойчиво растение. Критичната граница за трайни повреди е между –12 и –15 градуса. Това автоматично изключва голяма част от страната от търговско производство. Подходящи остават ограничени, но ясно очертани райони.

Югозападна България е най-перспективната зона.
Санданско-Петричкият регион и долината на река Струма разполагат с най-близки до средиземноморските условия в страната. Кратки и сравнително меки зими. Дълго и горещо лято. Нисък риск от продължителни мразове. Именно тук вече има доказани примери за успешно презимуване и плододаване на нар. Според експертите от Селскостопанската академия, този район позволява не само любителско, но и полупромишлено производство при наличие на напояване и правилен подбор на сортове. Южните и югозападните изложения са задължителни. Ветровата защита е критична.

Южна България предлага условен потенциал.
В части от Хасковско, около Харманли и Свиленград, както и в Източните Родопи, климатът позволява отглеждане на нар, но с повишен риск. Тук експертите препоръчват нискостъблени формировки, възможност за зимна защита и задължително капково напояване. Без тези условия рискът от загуби е висок. Южното Черноморие е гранична зона.
В района на Бургас, Созопол и Царево морето смекчава зимите, но повишената влажност и ветровете създават други агротехнически проблеми. Нарът може да се отглежда, но по-скоро в ограничени площи и с ориентация към преработка, не към прясна търговия.

Категорично неподходящи са Северна България, високите котловини и районите без напоителна инфраструктура. Там нарът няма икономическа логика.

Фермерският извод е ясен.
Нарът не е масова култура за България. Той е нишова, но с висока добавена стойност. Успехът му зависи от четири условия:
• правилен район
• сигурно напояване
• подходящ сорт
• пазарна ориентация към преработка

Експертите от Института по земеделие – Кюстендил подчертават, че без преработка нарът трудно носи стабилен доход. Сокове, концентрати и функционални храни са реалният пазар. Прясната консумация е ограничена и сезонна. Опитът от Северна Македония и Валандово показва, че климатът е само началото. Истинската разлика идва от организацията. Обучение. Коопериране. Достъп до преработка. Това са елементите, които могат да превърнат нара от дворен плод в аграрен бизнес и в България.

Този анализ не обещава лесни печалби. Той показва реален път. Кратък списък от места. Ясни условия. И конкретен риск. Именно така изглежда устойчивото земеделие. Топ Преса ще продължи да следи темата. Защото добрите модели не са национални. Те са приложими.