В първите минути на Новата година, когато шумът от фойерверките стихва, а истината остава, в Петрич се чуха други звуци. Тежки, плътни, древни. Звънците на кукерите. Не за показ. Не за лайкове. За здраве. За ред. За прогонване на злото, което не пита дали вярваш в него. В този ритуал влязоха футболистът Борислав Рупанов и Теодора Мудева. Без поза. Без излишен шум. С уважение към мястото и хората. Рупанов, част от Левски, сложи звънците и влезе в ритъма на обичая така, както се влиза в мач, съсредоточено и отговорно. До него Мудева беше в народна носия, без сценичен блясък, но с присъствие, което не може да се изиграе. Това не беше шоу. Това беше избор. Да започнеш годината с корен, а не с поза.Темата е проста и затова силна. Когато хора с публично лице избират традицията, тя спира да бъде музейна. Става жива. Става пример.

КОИ СА ТЕ?

Борислав Рупанов е от онези млади спортисти, които носят Петрич със себе си, дори когато играят пред пълни трибуни в София. Роден през 2004 година именно в южния град, той израства с футбола като естествен път, а не като бърз трамплин към слава. Минава през детско-юношески школи, работи тихо и последователно, докато стигне до първия отбор на Левски. Нападател с усет към момента и без излишна показност, Рупанов вече остави следа с важни голове и стабилно присъствие, което говори за характер, а не само за талант. За треньори и съотборници той е играч, който слуша, учи и носи отговорност. За хората от Петрич той остава момчето от града, което не забравя откъде е тръгнало.

Теодора Мудева е лице, което публиката познава от модния подиум и телевизионния екран, но зад титлата стои далеч по-плътен образ. Родом от Бургас, тя печели „Мис България“ през 2018 година и оттогава гради кариера на модел с участия у нас и в чужбина. Появата ѝ в риалити формати показа не гланц, а устойчивост, дисциплина и емоционална зрялост. Мудева не използва популярността си като щит, а като отговорност. Активна, земна и силно привързана към семейството и традициите, тя умее да бъде едновременно публична фигура и човек с ясни лични ценности. Именно тази комбинация прави присъствието ѝ до Рупанов не просто светска новина, а естествено продължение на общ път, в който успехът не изключва принадлежността.

Блиц интервю ексклузиво на югозападният таблоид:

Топ Преса: Борислав, какво те накара да сложиш звънците и да влезеш в ритуала, а не просто да го гледаш отстрани?
Борислав Рупанов: Усетих, че ако стоя отстрани, ще излъжа и себе си. Това не е нещо, което се гледа. Това се преживява. Когато сложих звънците, усетих тежестта им и отговорността. Все едно казваш на себе си, че искаш да започнеш годината чисто, без оправдания.

Топ Преса: Какво почувства в първия момент, когато започна танцът?
Борислав Рупанов: Шумът те удря в гърдите. Няма мисли. Няма суета. Само ритъм и сила. В този момент разбираш защо хората са го правили векове. Не защото е красиво, а защото е нужно.

Топ Преса: Футболът е напрежение, очаквания, натиск. Намери ли нещо освобождаващо в този ритуал?
Борислав Рупанов: Да. Там няма публика, която да те съди. Няма резултат. Има само участие. Това много ми липсва понякога. Напомни ми защо човек трябва да остава здраво стъпил.

Топ Преса: Теодора, как взех решението да облечеш носията и да бъдеш част от ритуала?
Теодора Мудева: Решението дойде естествено. Носията не е костюм. Когато я облечеш, усещаш, че носиш нещо по-голямо от теб. Не исках да съм просто до него. Исках да съм вътре в преживяването.

Топ Преса: Какво ти мина през ума, докато гледаше самия ритуал отблизо?
Теодора Мудева: Помислих си за бабите и дядовците ни. За това колко смисъл има в простите неща. Никой не се преструва. Всички вярват. Това те разчувства и те смирява.

Топ Преса: В свят на социални мрежи и показност, не те ли притеснява как ще бъде възприето това?
Теодора Мудева: Не. Ако започнеш да мислиш как ще изглежда, губиш смисъла. Това беше за нас. Ако някой го усети и се замисли, още по-добре.

Топ Преса: Какво бихте казали на младите хора, които виждат традициите като нещо старо и далечно?
Борислав Рупанов: Да ги пробват. Само това. Да не съдят отстрани.
Теодора Мудева: Традицията не те връща назад. Тя те държи изправен.

Топ Преса: С какво чувство си тръгнахте от Петрич?
Борислав Рупанов: С уважение. И с тишина вътре в себе си.
Теодора Мудева: С благодарност. И с надежда, че тази година ще е по-човешка.

Времето ни е пълно с шум, но бедно на смисъл. Затова подобни жестове имат значение. Не защото са сензация, а защото са честни. Българщината не е лозунг. Тя е действие. Когато млад, успял спортист и млада жена с титла избират традицията пред суетата, това е знак. Топ Преса се гордее да показва точно такива примери. Тихи. Звънтящи. ИстинскиТози пример не разделя. Той събира. Показва, че модерното и българското не са в конфликт. Показва, че успехът не изисква отказ от корен. Когато известните не бягат от традицията, а застават вътре в нея, посланието стига по-далеч от всяка реклама. Стига до младите. До децата. До онези, които още търсят ориентир.Топ Преса застава зад такива истории, защото те не се измислят. Те се случват. В калта, в звъна, в живия ритуал. Българщината не е спомен. Тя е избор, направен днес. И когато този избор е публичен, смел и чист, той заслужава да бъде разказан. Това е журналистика с гръбнак. Това е пример, с който се гордеем.

Подобни жестове се виждат и извън България, когато известни хора избират корена вместо позата. В Япония олимпийският шампион Юдзуру Ханю многократно е участвал в шинтоистки ритуали в местни храмове, включително след големи победи. Не като турист. Като част от общност. Посланието е ясно. Успехът не отменя традицията, а я задължава.В Шотландия редица популярни музиканти и актьори се включват в местни келтски обреди и фестивали, свързани с Нова година и старите огнени ритуали. Сред тях е Сам Хюън, който публично защитава носенето на килт и участието в традиционни събития като част от идентичността, а не като сценичен ефект. Това връща младите към култура, която иначе лесно би се превърнала в фолклорна украса.В Мексико известни спортисти и артисти всяка година участват в индигенни ритуали за ново начало, особено в централните райони около Оахака. Там традиционните танци и маски не са спектакъл за туристи, а живо преживяване. Когато публични фигури застават редом до местните хора, без охрана и дистанция, примерът става по-силен от всяка кампания. Това показва, че идентичността не се пази с думи, а с лично присъствие.