Цънцарова и бедата с „липсата“ на свобода

В последно време темата за свободата на словото в България отново се е актуализирала, а името на Цънцарова излиза на преден план в обществените дискусии. Обаче каква жалка гледка е да се говори за липса на свобода на словото днес! Липсата на свобода на словото беше реално явление по времето на Костов, когато Степан Еремян и Тошо Тошев контролираха медиите. Вестниците бяха малко на брой, телевизията беше само една, а медийната среда беше стегната. Днешните оплаквания за „липса на свобода“ звучат направо абсурдно!

Сега, в ерата на интернет, всеки може да седи пред клавиатурата и да изразява своето мнение. Как може Цънцарова да твърди, че е цензурирана, когато социалните мрежи предлагат толкова много възможности за самоизразяване? Личният опит ми показва, аз съм жертва на цензура от страна на книжарници „Хеликон“ — и? Това спира ли ме? Въобще не! Книгите ми  се продават, нескромно – много доре, а интернет е тук, за да служи на всеки, който иска да бъде чут.

Да, Цънцарова може да се оплаква от загубата на работа, но каква трагедия е това? Ако тя реши да се обърне към социалните мрежи, ще открие нови перспективи! Фейсбук не ѝ предлага 25 хиляди заплата или гарантирана аудитория, но ето, там може да изградите собствена общност. И нека не забравяме, че Бенатова и Генка напълно разбират как да привлекат аудитория с пропесен ан пари за „Пейтриът“ и по „Револют“.

Така че, за какво точно се оплаква Цънцарова? Да не забравя, че времето на оплакванията вече мина. Тя трябва да приеме реалността и да се адаптира. Ясно е, че свободата на словото е навсякъде около нас — стига да сме готови да я използваме. Време е да зарязва сълзите и да се фокусира върху новите технологични възможности, вместо да живее в миналото!