Коледа между благодарността и самотата на лукса
-
- декември 19, 2025
Преди да подминем Коледа като поредния празник в календара и преди да забравим да благодарим на Бог, че има с кого да споделим Бъдни вечер, е важно да се вгледаме в една тиха, но показателна реалност, която „Топ Преса“ наблюдава всяка година с нарастваща яснота. Докато за едни празникът означава дом, близост и разчупен хляб, за други той се превръща в платено преживяване — скъпо, изискано и дълбоко самотно.
В навечерието на Рождество луксозните ресторанти и хотелите в големите градове предлагат специални празнични пакети за Бъдни вечер, чиято цена често достига и надхвърля 400 лева на човек. Срещу тази сума клиентът получава фиксирано меню от няколко степени, включени напитки, жива музика и внимателно подбрана „празнична атмосфера“. Това, което не се включва в пакета обаче, е най-същественото — усещането за принадлежност и споделеност.
Коледа, празникът на смирението и човешката близост, все по-често се оказва времето, в което самотата струва най-скъпо. За немалка част от хората присъствието в тези елитни зали не е проява на показност, а опит да избягат от тишината на празничната нощ. Да бъдат сред хора, макар и непознати. Да не останат сами, макар и срещу висока цена.
„Топ Преса“ обобщава част от публично обявените празнични предложения, които ясно показват как Бъдни вечер се превръща в услуга:
Тези цифри сами по себе си не са повод за морализаторство. Поводът за тревога е причината те да бъдат платени. Защото общество, в което все повече хора посрещат най-светлия християнски празник на резервирана маса, е общество с нарушени човешки връзки. Общество, в което времето за близките се оказва дефицит, а самотата — доходоносна ниша.
Преди да се възмутим от цените или да осъдим избора на тези хора, по-важно е да си зададем въпроса как стигнахме дотук. Как Коледа, празникът на благодарността и споделянето, се превърна в сезон на платеното присъствие. И дали не е време отново да си припомним, че най-ценният дар на този празник не се сервира, не се резервира и не се купува — той просто се споделя.
Има тишина, която не се чува, но тежи. Тя не идва от липсата на музика, а от липсата на човек. От това да няма кой да ти каже „Честита Коледа“, без да го прави по задължение. В лъскавите зали на празничните вечери тази тишина седи между приборите и чашите, скрита зад учтиви усмивки и премерени жестове. Там никой не пита защо си сам — защото всички се страхуват от отговора.
И когато светлините изгаснат, музиката спре и сметката бъде платена, празникът свършва по най-тихия възможен начин. Самотата си тръгва заедно с човека, облечена в палто, без да прави сцена. Без обвинения. Остава един прост, болезнен въпрос — ако за една вечер сме готови да платим толкова много, само за да не бъдем сами, каква е цената на това, което губим през останалите дни от годината?
Be the first to leave a review.
