Тагарев за заема за Украйна: План Б се прие, но позицията на България е колеблива

Това коментира бившият министър на отбраната проф. Тодор Тагарев, който определи решението като компромисно, но достатъчно, за да се гарантира функционирането на украинската икономика.

„Украйна има нужда от около 45–50 млрд. евро годишно, за да поддържа икономиката си в условията на война. Тези средства ще бъдат осигурени чрез общ заем на ЕС, гарантиран от европейския бюджет“, обясни проф. Тагарев.

По думите му това не е бил предпочитаният вариант за редица държави като Германия, скандинавските и балтийските страни, които настояваха за използване на замразените руски активи.

В крайна сметка обаче група страни, сред които Белгия и Италия, не са се съгласили с този подход.

Защо руските активи остават замразени?

По данни на ЕС, в Европа се намират около 210 млрд. евро руски държавни активи, като близо 180 млрд. са в Белгия. Страната изразява сериозни притеснения от евентуални юридически искове от страна на Русия.

„Руските активи остават замразени и няма да бъдат върнати на Русия преди края на войната и изпълнението на репарационни задължения“, подчерта Тагарев. ЕС си запазва правото тези активи да бъдат използвани за погасяване на заема, ако Русия откаже да плати бъдещите репарации.

Неясна и колеблива позиция на България

Според проф. Тагарев позицията на България по темата е била неясна и противоречива. Той изрази недоумение от факта, че страната ни първоначално се е присъединила към държави, които са против използването на руските активи, без публично обяснение и без ясно решение на Министерския съвет.

„Не е ясно кой изработва позицията на България и на какво основание. Това е особено притеснително в момент, когато правителството е в оставка. Допускам, че може да е имало обсъждано, но едва ли. В тази ситуация, външният министър може да е правил нещо, без съгласуване с премиера“, заяви той.

По думите му липсата на прозрачност поставя въпроса дали България ще бъде активен участник в европейските процеси по сигурност и отбрана, или отново ще остане в периферията, както се е случвало с Шенген и еврозоната.

В контекста на нови разговори между Украйна, САЩ и Русия, проф. Тагарев изрази скептицизъм относно реалния напредък към мир.

„Украйна участва на институционално ниво, докато от страна на Русия и САЩ в разговорите се включват лица без официален мандат. Това поставя под въпрос сериозността на процеса“, коментира той.

По думите му руската позиция остава непроменена, а президентът Владимир Путин продължава да заявява, че Русия ще преследва военните си цели.

Според проф. Тагарев военните действия в момента са силно повлияни от дипломатическите разговори. Русия се опитва да демонстрира превъзходство, докато Украйна защитава позициите си и на места успява да възстанови контрол над ключови райони.

Очаква се в следващите дни да станат ясни детайлите около механизма за финансиране на Украйна и конкретният ангажимент на всяка държава членка, включително България.

dnes.bg