ОМO „Илинден“ отново стана за срам

Организацията ОМО „Илинден“ за пореден път успя да привлече внимание, но не с кауза, не с идеи, а с неуспешен опит да се представи като жертва. Този път сценарият завърши окончателно във Върховния административен съд.

Върховен административен съд окончателно отхвърли жалбата на ОМО „Илинден“, с която организацията твърдеше, че е дискриминирана заради остри и нелицеприятни коментари в телевизионен ефир. Думи, които очевидно са засегнали егото, но не и закона. Съдът беше ясен. Обидата не е равна на дискриминация. Оценъчното мнение не е престъпление. Свободата на словото не се отменя с обида.

Тук идва и истинският проблем. Вместо да търси обществено доверие с аргументи, действия и прозрачност, ОМО „Илинден“ отново избра пътя на жалбата. Пътят на ролята на вечната жертва. Пътят на съдебната зала като заместител на политическа легитимност. Резултатът е предвидим. Пореден отказ. Поредно потвърждение, че шумът не е равен на правота.

Съдът ясно подчерта, че в публичния дебат се допускат остри оценки, ирония и дори лош вкус. Това важи особено, когато става дума за организации с политически претенции. Който излиза на сцената, трябва да понася и аплодисментите, и освиркванията. Законът не е броня за репутация.

Финалът е показателен. Няма дискриминация. Няма тормоз по смисъла на закона. Има опит за цензура, прикрит като защита на права. Има загубено дело. Има още една страница в хрониката на самопоставения срам.

За ОМО „Илинден“ това не е правен проблем. Това е проблем на стратегия. Когато всеки неуспех се обяснява с преследване, а всяка критика с дискриминация, резултатът е един. Съдебни решения. Окончателни. И неудобни.