Винпром Логодаж и удобството на предвидимото вино

Винпром Логодаж е име с дълга история и сериозен производствен капацитет. Именно затова към него трябва да се прилагат по-високи стандарти. Когато една изба произвежда милиони бутилки годишно, въпросът вече не е дали виното е коректно. Въпросът е дали има смисъл да говори за стил, селекция и тероар.

Публично достъпните описания на вината на Винпром Логодаж показват последователен модел. Общи формулировки, универсални ароматни профили и почти пълна липса на аналитична информация. Това не е случайност. Това е система. При сериите със заявка за по-високо качество, включително вина, обозначени като „Selection“, липсва яснота какво точно е селектирано. Не се посочват конкретни лозови масиви, добиви, реколти с технологично значение или различия в обработката. Терминът функционира като маркетингов маркер, а не като винено решение. В професионалния винен език това е съществен проблем.

Произходът е другата слаба точка. Географските обозначения са широки и удобни. Те не носят информация за почва, климат или микрозона. За ароматни сортове като Совиньон Блан това е особено показателно. Тези вина са силно зависими от мястото и годината. Когато годината отсъства от етикета или е трудно откриваема, това е ясен сигнал, че целта не е винен разказ, а предвидим продукт. Технологичната страна е описана с минимум усилие. Ферментация в инокс. Контролирана температура. Свежест. Това са базови параметри, които не отличават нито едно вино в глобалния контекст. Липсват данни за киселинност, pH, екстракт, остатъчна захар. За сомелиер това означава едно. Виното не е предназначено за анализ, а за бърза консумация.

Най-същественият проблем обаче е стиловият. Вината на Винпром Логодаж са направени да не изненадват. Това е разбираемо от търговска гледна точка. Проблемът възниква, когато същите тези вина се обличат в език, който внушава повече, отколкото съдържат. Когато липсва риск, липсва и характер. А без характер няма идентичност. пВ световната винена практика мащабът не изключва качество. Но качеството изисква прозрачност. Изисква данни. Изисква готовност да покажеш какво правиш и защо го правиш. При Винпром Логодаж това отсъства. Не защото не може да бъде постигнато, а защото очевидно не е приоритет.

Винпром Логодаж не прави лоши вина. Прави анонимни вина. Те са технически коректни, лесни за пиене и търговски ефективни. Но не носят тероар, не носят почерк и не водят разговор. В свят, в който виното все повече е култура, а не просто напитка, това вече не е достатъчно.

В Западна Европа подобни вина биха били приети хладно и без особена дискусия. Не защото са дефектни, а защото не казват нищо. На пазари като Франция, Германия или Скандинавия липсата на реколта, конкретен произход и аналитични данни автоматично позиционира виното в най-ниския сегмент. Това са вина за супермаркет, за кетъринг, за масова консумация, не за винени листи и специализирани магазини. В Германия например Совиньон Блан без ясно обозначен район и година трудно надхвърля 5–6 евро на рафт, независимо от марката. Във Франция подобен продукт дори не би се опитвал да говори за „selection“. Би бил честно етикетиран като vin de marque, без претенции за тероар.

В професионалната среда, сомелиери и байъри биха заобиколили тези вина по друга причина. Те не дават инструменти за разказ. Европейският пазар търси история, място, година и причина. Италиански кооперативи с далеч по-голям обем от Винпром Логодаж публикуват добиви, почви и аналитични показатели дори за базовите си линии. Испански и португалски изби в същия ценови клас ясно казват дали виното е океанско, континентално или планинско. На този фон анонимният профил се чете като липса на амбиция. В Европа това не се санкционира с критика. Санкционира се с мълчание. А мълчанието на пазара е най-ясният сигнал, че продуктът е заменим.