Винпром Логодаж и удобството на предвидимото вино

Винпром Логодаж е име с дълга история и сериозен производствен капацитет. Именно затова към него трябва да се прилагат по-високи стандарти. Когато една изба произвежда милиони бутилки годишно, въпросът вече не е дали виното е коректно. Въпросът е дали има смисъл да говори за стил, селекция и тероар.

Публично достъпните описания на вината на Винпром Логодаж показват последователен модел. Общи формулировки, универсални ароматни профили и почти пълна липса на аналитична информация. Това не е случайност. Това е система. При сериите със заявка за по-високо качество, включително вина, обозначени като „Selection“, липсва яснота какво точно е селектирано. Не се посочват конкретни лозови масиви, добиви, реколти с технологично значение или различия в обработката. Терминът функционира като маркетингов маркер, а не като винено решение. В професионалния винен език това е съществен проблем.

Произходът е другата слаба точка. Географските обозначения са широки и удобни. Те не носят информация за почва, климат или микрозона. За ароматни сортове като Совиньон Блан това е особено показателно. Тези вина са силно зависими от мястото и годината. Когато годината отсъства от етикета или е трудно откриваема, това е ясен сигнал, че целта не е винен разказ, а предвидим продукт. Технологичната страна е описана с минимум усилие. Ферментация в инокс. Контролирана температура. Свежест. Това са базови параметри, които не отличават нито едно вино в глобалния контекст. Липсват данни за киселинност, pH, екстракт, остатъчна захар. За сомелиер това означава едно. Виното не е предназначено за анализ, а за бърза консумация.

Най-същественият проблем обаче е стиловият. Вината на Винпром Логодаж са направени да не изненадват. Това е разбираемо от търговска гледна точка. Проблемът възниква, когато същите тези вина се обличат в език, който внушава повече, отколкото съдържат. Когато липсва риск, липсва и характер. А без характер няма идентичност. пВ световната винена практика мащабът не изключва качество. Но качеството изисква прозрачност. Изисква данни. Изисква готовност да покажеш какво правиш и защо го правиш. При Винпром Логодаж това отсъства. Не защото не може да бъде постигнато, а защото очевидно не е приоритет.

Винпром Логодаж не прави лоши вина. Прави анонимни вина. Те са технически коректни, лесни за пиене и търговски ефективни. Но не носят тероар, не носят почерк и не водят разговор. В свят, в който виното все повече е култура, а не просто напитка, това вече не е достатъчно.

В Западна Европа подобни вина биха били приети хладно и без особена дискусия. Не защото са дефектни, а защото не казват нищо. На пазари като Франция, Германия или Скандинавия липсата на реколта, конкретен произход и аналитични данни автоматично позиционира виното в най-ниския сегмент. Това са вина за супермаркет, за кетъринг, за масова консумация, не за винени листи и специализирани магазини. В Германия например Совиньон Блан без ясно обозначен район и година трудно надхвърля 5–6 евро на рафт, независимо от марката. Във Франция подобен продукт дори не би се опитвал да говори за „selection“. Би бил честно етикетиран като vin de marque, без претенции за тероар.

В професионалната среда, сомелиери и байъри биха заобиколили тези вина по друга причина. Те не дават инструменти за разказ. Европейският пазар търси история, място, година и причина. Италиански кооперативи с далеч по-голям обем от Винпром Логодаж публикуват добиви, почви и аналитични показатели дори за базовите си линии. Испански и португалски изби в същия ценови клас ясно казват дали виното е океанско, континентално или планинско. На този фон анонимният профил се чете като липса на амбиция. В Европа това не се санкционира с критика. Санкционира се с мълчание. А мълчанието на пазара е най-ясният сигнал, че продуктът е заменим.

В Европа дори вина със сходно качество и мащаб се представят по различен начин. Производителят ясно заявява какво е виното и за кого е. Посочва се реколтата, конкретният район, средният добив и търсеният стил. Дават се базови аналитични данни, киселинност, алкохол, остатъчна захар. Не се използват думи като „selection“, ако няма реален подбор. Маркетингът не обещава повече, отколкото съдържа бутилката. Така масовото вино остава честно, разбираемо и конкурентно, без да се преструва на нещо друго. Това не вдига цената. Вдига доверието.

Редакционен коментар Топ Преса:

Този текст не е атака. Не е и опит за унижение. Топ Преса се обърна към професионални сомелиери с една ясна цел, да се чуе експертен глас, който рядко присъства в публичния разговор за българското вино. Когато критиката идва от хора, които работят с винени листи, дегустират ежедневно и познават европейските пазари, тя не е лична. Тя е инструмент.

Местните производители заслужават повече от аплодисменти по навик. Заслужават честна оценка. Европа не е абстракция, тя е стандарт. Там дори масовото вино говори ясно за себе си, без преструвки и без излишни обещания. Точно това е смисълът на тази публикация. Да покаже, че качеството не е достатъчно, ако липсва прозрачност. И че градивната критика е знак за уважение, не за враждебност. Ако искаме българското вино да бъде възприемано сериозно, първо трябва да започнем да говорим за него сериозно.

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)
Rating0
What people say... Leave your rating
Order by:

Be the first to leave a review.

User Avatar User Avatar
Verified
{{{ review.rating_title }}}
{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more
{{ pageNumber+1 }}
Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one

Start typing and press Enter to search