Асим Адемов е единствената видима фигура на ГЕРБ в Югозапада. Партията дължи реакция.
-
- декември 11, 2025
Като страничен наблюдател виждам картина, която повтаря добре познат исторически модел. Партия ГЕРБ влиза в период на натиск. Улиците са шумни. Исканията са остри. А местният политически елит на управляващата партия предпочита да не се вижда. Това поведение не е необичайно. В критични моменти мнозина се отдръпват, за да запазят служби и удобство.
На този фон в Югозапада има една осезаема разлика. Асим Адемов. Той е единственият политик на ГЕРБ в региона, който реагира. Пише. Застава. Взема отношение. Прави го последователно. Прави го видимо. Това контрастира с мълчанието на останалите. Те се пазят. Той участва.
Историята предлага прост пример. В периода след Съединението, когато България преминава през дипломатическа изолация, само няколко дейци говорят открито. Един от тях е Константин Стоилов. Той не се крие зад политически обтекаеми фрази. Реагира ясно. Именно този тип поведение остава в паметта на обществото. Не онова, при което мнозинството се снижава.
Днешната ситуация е подобна. ГЕРБ е поставена под силен натиск. Партията се нуждае от лице, което да поеме тежестта в региона. Реакцията на Асим Адемов показва, че той е готов да носи тази роля. Останалите представители на местния елит мълчат. Това мълчание говори повече от думите им. Структурата изглежда без лидерска опора.
Отстрани това изглежда като пропуснат шанс. Времето е такова, че политическото присъствие се измерва не със снимки от събития, а с позиция. Не с постове, а с поведението в труден момент. Точно сега ГЕРБ в Югозапада има един човек, който демонстрира такава позиция. Има и мнозина, които предпочитат да отсъстват.
Този контраст е ясен. Времето ще покаже дали партията ще реагира адекватно. Вижда се нуждата от лидер, който не бяга от светлината. Вижда се и кой в момента заема тази роля.
Къде е Андрей Новаков?
Въпросът звучи като заглавие на документален филм за изчезнали политически видове. Той е областният лидер. Поне така пише в партийните документи. На терен обаче го няма. В труден момент човек очаква лидерът да излезе и да каже нещо. Дори нещо банално. Дори просто да напомни, че съществува. Вместо това присъствието му е толкова дискретно, че човек започва да се чуди дали не е преминал в политическа хибернация. Невидим, нечут, неангажиран. Само длъжността стои.
Наблюдателят остава с впечатлението, че Новаков е лидер единствено на хартия. Когато всичко е спокойно, той позира като активен фактор. Но когато ситуацията изисква характер, реакция или поне намек за позиция, неговото отсъствие е по-шумно от всеки протест. Това мълчание вероятно е неговият нов политически стил. Тих, безопасен, безрисков. Така се пази служба. Така се пропада влияние. Така се губи партия.
Be the first to leave a review.
