Топ Преса представя: Скритите места в Родопите – единственото село без никакъв религиозен храм и тайнството на бабините лечебни ритуали там
Пътуване към Аламовци – родопското чудо, което съхранява древни вярвания, легенди и неземна сила
Има места в Родопите, за които не пише в туристическите гидове. Места, които не блестят със скъпи хотели или лъскави атракции, а със спомени, истории и мъдрост, предавана през векове.
Едно от тези скъпоценни кътчета е село Аламовци – малко родопско селце, сгушено в зеленото сърце на планината, където времето се движи бавно, почтително… и лекува.
Тук хората живеят тихо, природата нашепва, а старите ритуали – онези, забравените – все още пазят своята магия.
Село Аламовци – скритата перла на Златоградския край
Аламовци е част от община Златоград, разположено само на 8 километра от града, по малък живописен път, който се вие покрай язовир „Златоград“ и се губи в гъстите родопски гори.
Къщите са накацали една върху друга, сякаш се надпреварват коя да погледне по-близо към небето.
Селото съществува от 1762 година, а историята му е добре позната на дългогодишния кмет Митко Баткаджов – човек, който четири мандата пази традициите и духа на Аламовци.
Преди десетилетия тук кипял живот – 600–700 жители, многолюдни родопски семейства с по 5–6 деца. Имало дори дом с 13 наследници, от които 9 са живи и днес.
Но изселническите вълни оставили своя отпечатък. Мнозина заминали към вътрешността на страната, други – към Северна България.
Днес в Аламовци живеят едва 300 души.
Безработицата е постоянна болка за родопските села. Дълги години жените тук се препитавали в шивашка работилница, но след закриването ѝ много от тях останали без доход.
Хората все още се надяват на нов инвеститор, ново начало… и нов живот.
Село без храм – и с непоклатима вяра
Аламовци е едно от малкото родопски села без религиозен храм.
Някога тук е имало църква, но през 1912 година тя е разрушена. Следите ѝ са заличени, а камъните – отнесени от времето.
И въпреки това, хората носят вярата си вътре в себе си.
Повечето жители са българи мохамедани, с дълбоко уважение към традициите, обичаите и ценностите на Родопите.
Село на природни чудеса и бъдещ екотуристически рай
В района са извършвани проучвания за оловно-цинкова руда, а чрез сондажи е открита геотермална вода – нещо, което може един ден да се превърне в ресурс за нови проекти.
Природните дадености на Аламовци са впечатляващи: гъсти гори, кристален въздух, мистични поляни, вековни дървета и усещане за спокойствие, което трудно се описва – то просто трябва да се преживее.
Тайнството на старите родопски баби: как лекували болести, кашлици и „уроки“
Родопската народна медицина винаги е била пропита с мъдрост и символика.
В Аламовци и околността бабите лекували с древни ритуали, предавани от поколение на поколение.
Сред най-известните им практики били: пиене на магарешко мляко, курбан от черна кокошка, раздаване на колачки с мед и най-интересното – ритуалът „провиране“.
Провиране – ритуалът на прераждането
В миналото на много места в Златоградския район имало огромни корубести дървета – орехи, дъбове, букови корени – с естествени отвори.
През тези отвори хората „се провирали“ при упорити болести, най-често детски кашлици.
В Аламовци и до днес стои вековен орех, само на 10–15 метра от мястото, където селото правело курбана.
Дупката под корените му е била място на надежда, молитва и вяра в изцелението.
Според старите вярвания, когато детето премине под корена болестта остава там, в земята, а детето символично се преражда, чисто като новото начало на пролетта.
Тайнството идва от природата – от змията, която всяка година се провира през тясна цепнатина, оставя старата си кожа и се ражда „на ново“.
Затова змийски мотиви се срещат и в родопските торби, и в дръжките на миндилите.
Пехливанката и древната лечителска кръв
В Златоград се помни историята на старата Пехливанка, извършвала ритуала по провиране.
Тя имала „изин“ – разрешение от свекърва си, наследено по женска линия.
Родът Пехливановци се смята за далечни сродници на Хекимовци – прочут род на лечители.
Това са предания, които не умират.
Те се предават тихо, мълчаливо, с уважение и свещена почит.
Аламовци – малко село, голяма душа
Село, останало без храм.
Село, останало с малко хора.
Но с много памет, много любов и много вяра в това, което не се вижда, но се усеща.
Аламовци е тайна, която Родопите пазят ревниво.
Място, където дърветата лекуват, бабите пазят древната мъдрост, а всеки гост си тръгва различен — по-тих, по-чист, по-вдъхновен.
Be the first to leave a review.












