Наш нефролог каза как да опазим бъбреците си от тежки заболявания
-
- ноември 26, 2025
Какво е диабетна нефропатия и какви последици има, вижте в интервюто с д-р Николова
Според статистиката 30% от пациентите със захарен диабет тип 1 и 40% от тези с диабет тип 2 развиват т. нар. късно усложнение на диабета – диабетна нефропатия.
Това е състояние, при което са засегнати бъбреците. То се смята за едно от най-неприятните последствия, тъй като е с тенденция за прогресия.
При него няма големи терапевтични възможности. За всичко, свързано с бъбречните заболявания, говорим с нефролога д-р Диляна Николова.
Визитка♦ Д-р Диляна Николова завършва Медицинския университет в София през 1996 г. Работи в Пета МБАЛ в Отделението по нефрология към Клиниката по вътрешни болести, Центъра по хемодиализа и Вътрешното интензивно отделение. Специализира „Вътрешни болести“ и „Нефрология“. От 2006 г. е асистент към Клиничния център по нефрология в МУ – София. От 2010 г. е главен административен лекар на Клиниката по нефрология и трансплантация и е част от екипа на нефрологичното отделение в МБАЛ „Токуда Болница София“. След това работи в Десау, Германия, във филиала на Университетската болница във Витенберг и в частна нефрологична диализна практика в Битерфелд. От 2022 г. е началник на Отделението по нефрология към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Член е на Българското дружество по нефрология, носител е на отличието „Лекар, на когото българите вярват“ за 2023 г. |
– Д-р Николова, наричат хроничното бъбречно заболяване „тихата епидемия”. Защо?
– Причината е, че хроничните бъбречни заболявания протичат дълго време безсимптомно. А когато се появят симптомите, обикновено се касае за едно доста напреднало заболяване, което в повечето случаи изисква орган-заместителна терапия. Това е едната причина, поради която тези заболявания дълго време остават скрити, недиагностицирани, нелекувани.
Има и една традиция да се подценяват леко завишените стойности на креатинина, наличието на протеинурия, дори от някои колеги, преди всичко – общопрактикуващи лекари. Но именно в тези ранни стадии, когато креатининът е леко завишен, когато има протеинурия пациентите трябва да бъдат активно насочвани към нефролог и диагностицирани, за да се прецени кои от тях са високо рискови за прогресия на заболяването и да се предприеме съответното лечение. Защото, както добре знаем, медицината е най-силна, когато болестта е слаба.
Когато установим едно заболяване в напреднала фаза, общо взето, възможностите за лечение са доста малко. И поради тази причина в цял свят има тенденция за нарастване на броя на пациентите с хронично бъбречно заболяване и тези, които имат нужда от орган-заместителна терапия, хемодиализа.
– Как диабетът и хипертонията „подготвят почвата“ за хроничните бъбречни заболявания?
– Най-много от пациентите на хемодиализа са диабетици. При тях причината за бъбречното заболяване е захарният диабет. Нелекуваната артериална хипертония, сърдечната недостатъчност, инвазивните методи за лечение на исхемичната болест на сърцето много често стават причина за развитие на хронично бъбречно заболяване, а то влошава сърдечносъдовия статус на пациента. Така се завъртаме в порочен кръг – болното сърце води до болни бъбреци, а болните бъбреци влошават ситуацията.
– Какъв е скритият „триъгълник на риска“ – сърце, диабет, бъбреци?
– Първото нещо, което се случва при пациентите, приемащи въглехидратни и висококалорични храни, и недвижещи се достатъчно, е развитието на инсулинова резистентност – за да се сдобие клетката с енергия, тя има нужда от много големи дози инсулин, който да вкара глюкозата в клетката. Тази инсулинова резистентност е причина за метаболитен синдром, който провокира нашите пациенти да бъдат постоянно гладни и да качват телесно тегло. Метаболитният синдром е свързан и с някои други нарушения: артериална хипертония, повишаване нивата на пикочната киселина, увеличаване на белтъка в урината.
Това състояние прераства обикновено в захарен диабет тип 2 и хронично бъбречно заболяване – високо кръвно налягане, с генерализирана атеросклероза. Тези усложнения ескалират във времето – хипертонията се превръща в левокамерна хипертрофия, сърдечна недостатъчност. Хроничното бъбречно заболяване прогресира с албинурия, впоследствие имаме и покачване на серумния креатинин и влошаване на заболяването.
Експерт предупреждава: Тези 5 сутрешни навици бавно рушат бъбреците
Това е скритият триъгълник. И първият симптом е инсулиновата резистентност, която много често бива подценявана и неглижирана. А когато се развият по-тежките усложнения на метаболитния синдром и се стигне до изчерпване на инсулиновите резерви и развитие на захарен диабет тип 2, ни е доста по-трудно да се справим с лечението.
– Доколко изследванията могат да уловят хроничните бъбречни заболявания в начален стадий у нас?
– Най-интересното е, че изследванията са изключително достъпни и евтини. И традиционно са включени в профилактичните пакети. Това е едно елементарно кръвно изследване на урея, креатинин, пикочна киселина, урина. Отскоро вече Здравната каса реимбурсира изследването на албумин-креатинин в обикновена урина. Така че няма оправдание тези изследвания да не се правят. Дори и платено струват 10 лв. Това не са големи финансови разходи, а ако се правят редовно, изследванията могат да предотвратят тежки бъбречни заболявания и да се открият в ранен стадий.
– България има една от най-високите честоти на хемодиализирани пациенти в Европа. За какво говори това?
– Причините са комплексни. Високата честота на захарен диабет, късното откриване на другите нефрологични заболявания. С една от най-ниските честоти на брой трансплантирани пациенти сме, защото те си остават на диализа.
– Има ли специфична група пациенти, които по-често остават извън радара на системата?
– Може би това са малцинствата, които имат много ниска медицинска култура, не си правят профилактични прегледи, не си мерят кръвното.
Д-р Диляна Николова
– Съвременната медицина предлага генетични тестове и образни методи за ранно откриване на заболяванията, но те дали са част от практиката у нас?
– Действително има бум на генетичните изследвания и на откриване на бъбречни заболявания, които са свързани с генни дефекти и за нас е огромна помощ. Но генетичните и наследствените бъбречни заболявания са по-скоро рядкост. Възможността да правим такива изследвания спестява някои инвазивни процедури, терапия, която при тези заболявания би била неефективна. Но генетичните изследвания са много скъпи, има ги в България, но се плащат от пациентите.
Нефрологията в световен мащаб върви постоянно напред. Откриват се приложения на по-съвременни медикаменти, на моноклонални антитела. Те в България все още не се реимбурсират от Здравната каса налага се пациентите да ги закупуват сами, а това са скъпи лекарства. За някои диагнози, като васкулитите, пациентите се реимбурсират от ревматолог, но не се реимбурсират от нефролог, а при положение че ние лекуваме голяма част от тези болни, е малко нелогично. И пак казвам, това са много скъпи терапии, но и много по-ефективни от старите, с много по-малки странични ефекти, и когато обясним на пациентите за какво става въпрос, обикновено те си поемат разходите за лечението.
– Как изглежда бъдещето на лечението?
– Има много медикаменти, които отдавна са в обращение на пазара и вече се използват при трансплантиране и в другите държави се реимбурсират. Силно се надяваме, че рано или късно това ще се случи и у нас. Има и биологични моноклонални антитела, които са навлезли в нефрологията и са доказали своята ефикасност, но ние всеки път само чуваме за тях от колеги в чужбина. Те са недостъпни за нашите пациенти поради високата си цена. Не е редно да не се реимбурсират от Здравната каса.
– Много от хората приемат, че хемодиализата е „краят на пътя“. Какви са реалните перспективи пред пациентите?
– Наистина е изключително разпространено това мнение. Ние постоянно се сблъскваме с този проблем: пациентите ни отказват да бъдат включени на хемодиализа. Аз винаги предлагам на пациентите да отидат в центъра по хемодиализа, да видят, че това не е болезнена процедура, че докато тече, пациентите се хранят, гледат телевизия, четат книга, говорят си… Самата процедура продължава 3-4 часа.
Разбира се, могат да се чувстват след това по-отпаднали, по-изморени, но това е начин животът да продължи. Винаги им казвам, че средната продължителност на живота на хемодиализа е около 20 години и ако един човек се включи на 60 години, той ще достигне приблизително естествената продължителност на живота. Това ще промени ежедневието му, той ще зависи от процедурите, но това за него е шанс животът да продължи. Рано или късно хората го приемат, но е трудно. Понякога е по-добре пациентът да е на диализа, отколкото да бъде трансплантиран. Диализата, както и медицината като цяло, изключително много се развива. Все по-нови и нови техники се въвеждат, които дават доста добро качество на живот.
Развиват се и методики за домашна диализа, развива се перитониалната диализа. Има много, много варианти на диализата и може да се намери най-правилният метод за конкретния човек.
– Кои са най-големите предизвикателства в ежедневната ви практика?
– Едното е да убедим някой човек, че трябва да започне диализа, да не я отлага, да го подготвим психически, да му обясним всички минуси и плюсове. И другото са грижите за терминално и онкологично болните. С развитието на онкологията се вкарват все повече нови медикаменти, нови процедури, но удължавайки живота на онкоболните, те много често, за съжаление, също развиват бъбречна недостатъчност.
И за нас е много трудно понякога да работим с тези хора, да преценим докъде трябва да продължим борбата, да ги включваме на диализа или не, да оставим ли нещата на естествена прогресия. Нефрологията е най-интензивната специалност. Нашите пациенти са тежко болни и се сблъскваме всеки ден с подобни казуси.
– Какви ограничения и възможности съществуват за пациентите извън болничната среда?
– Хроничното бъбречно заболяване съпътства пациентите по време на целия им живот, променя го и го маркира. Като се започне още от ранна възраст, децата с хронично бъбречно заболяване изискват специфични грижи, имат специални образователни потребности. При жените има изключително висок риск за износване на бременност. Възрастните са с изключително висок коморбидитет и с традиционни придружаващи сърдечносъдови заболявания, с костни промени. Те са с намалена трудоспособност, пият и скъпи лекарства и това създава у тях социални проблеми и напрежение.
– Има ли в медицината и въпроси за хроничните бъбречни заболявания, на които дори науката няма отговори?
– Бъбрекът е много, много сложен и съвършен орган, но много лесно може да бъде увреден. Повечето заболявания, като автоимунните бъбречни, са енигма. Има различни предположения, но категорична причина, която да ги отключи и ги провокира, няма. При диабетната нефропатия – най-честата причина за хронично бъбречно заболяване, патогенезата също не е 100% изяснена. „Бели петна“ има много, но непрекъснато излизат нови възможности за терапия.
– Като началник на нефрологичното отделение в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда кои ваши професионални каузи променят съдбите на пациентите?
– Една от най-важните е не само да лекуваме в момента пациента, но и да го проследяваме, да идва редовно на контролни прегледи – това води до успех в лечението. Другата ни кауза е профилактиката – пациентите с отклонения в показателите на бъбречната функция, нарушения в урината, протеинуремия, патологичен уринен седимент, да се насочват за диагностика и да не се пропускат тези случаи. Ние сме вътрешна клиника, при нас има и други специалности. Каузата ни е да намалим броя пациенти с напреднал стадий на хронично бъбречно заболяване.
– Как да съхраним здравето на бъбреците?
– Още от ранна детска възраст трябва да се вземат мерки по отношение на наднорменото тегло и затлъстяването. От малки децата да се учат как да се хранят правилно, да спортуват, защото наднорменото тегло и затлъстяването не са само естетичен проблем, а изключително тежък медицински проблем, който се задълбочава с годините. Хората да не пропускат профилактичните прегледи и да си мерят редовно кръвното налягане.
Милена ВАСИЛЕВА
blitz.bg/zdrave
Be the first to leave a review.
