ТОП ПРЕСА ПРЕДСТАВЯ: село Каракьой и изкуствено езеро край Като Неврокопи – планински оазис на гръцко-българската граница
-
- ноември 19, 2025
Планинско бижу в подножието на Славянка (Орвилос)
Изкуственото езеро Катафитос, разположено в западната част на префектура Драма, само на крачка от село Катафито, се превръща в истински планински оазис на гръцко-българската граница. На 840 метра надморска височина, с площ от 125 акра и капацитет от 72 000 кубически метра вода, този воден басейн предлага спокойствие, чист въздух и величествена природа. Северно от него се издига планинската верига Орвилос, по чието било минава самата граница между двете държави. Мястото е благоустроено с беседки, барбекюта и дори малък изкуствен остров, превръщайки района в предпочитано място за пикници, разходки и природен туризъм.
Село Катафито – от Каракьой до днешната му идентичност
Село Катафито, известно в миналото като Каракьой, се намира на 760 метра надморска височина, разположено в котловина между величествените планини Славянка (Орвилос) на север и Черна гора (Мавро Вуно) на юг. То е част от историко-географската област Мървашко и е само на 16 километра от центъра на дем Като Неврокопи. Името му, според Йордан Иванов, произлиза от турското kara köy – „черно село“. Според легенда, българите дълго време не допускали турци да се заселват в селото и всички опити завършвали трагично за тях – оттам и мрачният прякор. В продължение на векове селото е било чисто българско, а жителите му – известни като каракьойчени.
Каракьой в Османската империя – рударско и железарско средище
През XIX век Каракьой е едно от най-големите български села в Неврокопската кааза. Старото име Манастир или Манастирище се среща в турски документи още от XVII век. До края на XIX век селото процъфтява благодарение на железодобива – местните се занимават с промиване на магнетитов пясък, а по течението на реката работят осем самокова и няколко пехци. В почти всяка къща има кузня, тъй като Каракьой е сред най-големите производители на клинци за подкови, снабдявайки целия Солунски вилает. След западането на рударството жителите се насочват към въглищарство, но винаги се завръщат в родното си село.
Ктиторският надпис от „Свети Атанасий“ в Бельово на Милош Яковлев, „преселенъ у Каракои сиречъ Манастиръ“
Село, което пази българската книжовност и вяра
Историците от XIX и XX век единодушно сочат Каракьой като голямо и будно българско селище. В края на XIX век тук има около 300 къщи, а по данни на Васил Кънчов през 1900 г. населението наброява 1400 българи християни. През 1905 г. селото е изцяло под Българската екзархия, с българско училище, в което преподават двама учители. Църквата „Успение на Пресвета Богородица“, построена през 1865 г., е величествена за времето си и е център на духовния живот.
Биографични сведения за Никола Икономов от Каракьой, учител в Неврокоп в 1897/1898 година
Бурни години – революционни борби, войни и разпри
Каракьой е пряко свързан с национално-освободителните борби. През 1912 г., по време на Балканската война, 33 души от селото участват в Македоно-одринското опълчение. В началото на XX век селото е арена и на вътрешни конфликти – част от населението подкрепя „клубистите“, други – „санданистите“, което води до разпри и съдебни дела. Независимо от това, духът на селото остава силен и сплотен.
След 1913 година – обезбългаряване, терор и трагичният Каракьойски инцидент
След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Голяма част от българите се изселват принудително след Първата световна война, а на тяхно място се заселват гръцки бежанци от Мала Азия. През 1924 г. се разиграва трагедията, останала в историята като Каракьойския инцидент. След взривена бомба в съседно село гръцки властници задържат 27 каракьойчени, които, под измама, са изведени в планината и разстреляни. Десет успяват да избягат, трима – ранени. В резултат на събитията 1168 души бягат в България. До края на 20-те години населението е почти изцяло заменено с гръцки заселници.
Съвременният Катафитос – селище със спомени и нова идентичност
През следващите десетилетия селото преживява и тежките години на Гръцката гражданска война, а от 60-те години започва миграция към големите градове. Днес местното население произвежда тютюн, картофи, жито и други земеделски култури, запазвайки традициите на своя трудолюбив корен. Макар и малко, селото остава живо, а историята му – дълбоко вплетена в културата на региона.
Известни личности, родени или свързани с Каракьой
Каракьой е дал на България и на света богата плеяда личности – свещеници, зографи, революционери, духовници, резбари, политици, войници, дори легендарния български военен летец Петър Манолев, герой от въздушните боеве над София през Втората световна война. Сред именитите са още Велик Караджов, Георги Димитров-зограф, Илия Ангелов – опълченец, Илия Йосифов – резбар, Сотир Илиев Сораджиев – участник в борбата срещу нацизма, и много други. Част от най-известните български зографски родове – Минови, Яковлеви, Димитрови – също имат корен от това село.
Езерото днес – място за отдих, но и мост към забравена история
Езерото Катафитос не е просто красиво място за разходка. То е тих свидетел на една сложна и драматична история – история на труд, битки, преселения и културно наследство. Днес мястото предлага спокойствие и природна красота, но напомня със своето присъствие за хората, които в продължение на векове живеят, работят и се борят по тези земи.
Be the first to leave a review.
