В памет на Иван Тенев: Агента от София се среща с колегите си от Скотланд Ярд
Една история, която той обичаше да разказва
Почина Иван Тенев. Единственият Агент, който не се криеше, а действаше така, че да го видят всички. Той беше надарен с повече таланти, отколкото обикновено Господ дава на останалите: художник, поет, чаровник, бохем, който с лекота печелеше приятели и никога не говореше за врагове.
Преди няколко години, по повод седемдесетата му годишнина и предстоящия голям концерт в НДК с песни по негови текстове, Иван имаше намерение да издаде част от тях в стихосбирка. И той ме помоли да напиша нещо като биографичен портрет. Седнахме, говорихме дълго, познавахме се отдавна, това помогна бързо да изпълня молбата му. Книгата така и не стана. Не се намериха пари.
Портретът обаче може би още седи в неговия компютър. И в моя. По-долу ще прочетете една драматична случка от живота на Агента, при която той се срещна със своите “колеги” от Скотланд Ярд. Тя започва от Америка, продължава в София, прехвърля се в Лондон и завършва отново в София.
От онова забележително американско лято, в което нашите футболисти се върнаха с бронзови медали, Иван Тенев донесе изключително съоръжение – водно легло за 650 долара. “Много е полезно за секс, хване ли се вълната, се печелят сантиметри, гласи рекламата”.
Заради новото чудо се изследва издръжливостта на сградата, в която е жилището му, изковава се рамка от масивен дъб, върху която то бе положено. Един тон вода потъна в търбуха му. По него време София е в тежка водна криза. Някаква мътна течност прокапва от чешмите за по няколко часа в денонощието. Агента получава предупреждение: Ще съобщя на кмета, че спиш върху легло с един тон вода и я сменяш всеки ден.
Но минава година и доволен от резултатите, Иван Тенев решава да сподели с народа предимствата на любимото си легло. Във вестник “Нощен труд” се появява снимка, на която той “плува” върху него, екипиран с шнорхел, очила и плавници. Репортерката добавя, че в гардероба на светския хроникьор има над 300 копринени вратовръзки, маркови костюми и Х броя скъпи обувки.
Три дни след това вихрушка минава през апартамента му и помита всичко ценно
По средата на хола самотен остава само огромният стар телевизор, твърде тежък и труден за изнасяне. Престъпниците, разбира се, не са открити.
Дали Скотланд Ярд така безпомощно би вдигнала ръце пред крадците? – пита се обществото.
– Не, разбира се – отвръща Агент Тенев. Той добре познава английските полицейски служби. Работил е с тях по един твърде драматичен случай. Беше в края на декември 1994 г., но всичко в детайли си спомня и до последния си ден.
Дон Робинсън, благ англичанин с бяла коса, аристократична осанка и малко казино в София, решава да покани на гости в родния си край трима свои приятели. Щастливците са: операторът от БНТ Николай Прангов-Балзак, някакъв журналист и, разбира се, Агент Тенев.
След посрещането в Лондон крайната цел е Скарбъроу, курортно селище в североизточната част на Англия, къпано от водите на Северно море. Пътят на веселата група минава през Лийдс, Шефилд, малки градчета и кокетни ресторантчета, чиито менюта тя постепенно опознава. Студено е и мрачно, но запалените коледни елхи по площадите пръскат светлина и празнично настроение.

Скарбъроу също е потънал в мъгла, морето е черно и сърдито, но не и домакините, щастливи да посрещнат приятели от България, за която Дон им говори с такава любов. Бал без маски в тяхна чест затвърждава дружбата и разнежва душите. Раздялата е тъжна, добре че преди София предстои една последна вечер в Лондон. Групата отсяда в луксозен хотел на прочутата “Бейкър стрийт”, в който Дон е акционер.
– Тук някъде е живял колегата Шерлок Холмс, отбелязва Агент Тенев с такава категоричност, сякаш вчера му е бил на гости.
Привечер тримата българи тръгват към последния обект от програмата си – кварталът “Сохо”, прочут с еротичната си слава. Разбира се, те отминават с тъга тежките барове и елитните стриптийз клубове и след дълъг размисъл потъват в мрачно мазе, на чиято табела пише: “Бирата – 5 паунда”. В помещението е тихо и празно. Само на една маса в дъното грамаден негър и индивид, който напомня на терорист във ваканция, гледат лошо. Поръчката е скромна и предварително обсъдена – три бири. Общо петнадесет паунда.
Бирата е лоша, но настроението прекрасно, още повече че към компанията се присъединяват две девойки с къси дантелени роклички.
– Ще почерпите ли дамите? – пита сервитьорът.
– Разбира се!
За миг две чаши с мътна течност и шарени чадърчета кацат на масата. Наздраве!
По някое време кльощава мургавелка излиза на малката сцена и макар и трудно, започва да се съблича. Прилича на пийнала домакиня, която се гласи да си ляга.
“Това не е стриптийз, а гавра с изкуството, отбелязва Агента. Нашите са далеч по-добри”. Другите кимат с глава в знак на съгласие.
Дамите с чашите отдавна са се изпарили, компанията се готви да става, когато Иван Тенев изкрещява ужасен:
– Знаете ли колко е сметката?
Мълчание.
570 паунда. (Огромна сума за него време.)
Пак мълчание.

Сервитьорът чака напрегнато. Усеща, че нещо не е наред. Агента вади всичките си 170 лири и ги оставя на масата. Дотук сме. Имаме пари в хотела. (Всъщност нямаме, разчитаме на английския ни приятел. В България ще му ги връщаме.)
– Няма проблеми – казва сервитьорът. – Вън ви чака кола. Тя ще ви отведе до там. Дайте останалата сума на шофьора. И не се бавете.
Изтерзани, измамени, засрамени като виновни деца, членовете на екипа се промъкват през вратата и се подреждат чинно до стената в стаята на Робинсън
Англичанинът лежи на просторна спалня и чете вечерния си вестник.
Агент Тенев докладва събитието: тихо, стегнато и го документира с бележката със сметката. И тримата чакат Дон да бръкне в лъскавия си портфейл, да отброи необходимото, а в България ще му ги връщат. Но нищо такова не става. Господинът вдига телефона, говори нещо с някого, а после се обръща към обърканите си приятели:
– Няма проблеми!
Миг след това на вратата се чука. Влизат двама мъже, за които се разбира, че са колеги на Агента, но от Скотланд Ярд. Те преглеждат сметката, помръкват и се извиняват на българите за случилото им се.
– Заведението ще бъде затворено – казват. – Тези срамят Англия, гонят туристите.
Така завършва пътуването, но не и случаят. Минава време и Иван Тенев най-неочаквано получава обратно платените в Лондон 170 английски лири. Освен това му съобщават, че от Скотланд Ярд са си удържали на думата и злополучното заведение е било затворено.
Това беше. Щастлив край. Иван обичаше да разказва тази история. Завършваше я винаги с типичния си смях, който заразяваше и останалите.
Светъл път в безкрая, приятелю!
Исак ГОЗЕС
blitz.bg
Be the first to leave a review.









