В Гоце Делчев вече не сервират кюфтета, а статус

В покрайнините на Гоце Делчев, в курортните села и туристическите зони на региона, се развива нова „икономика на елита“. Цените в хотелите и ресторантите отдавна минаха границата на разумното. Порциите – обратно пропорционални на сметките. Кюфтето изчезна, на негово място дойде тартар от говеждо с пяна от червен лук и „домашен хляб“, който струва колкото обяд в столицата.

Според информация на „Топ Преса“, това не е случайност. Целта е ясна – смяна на клиентелата. Местният човек вече не е добре дошъл. Той гледа цената, пита, коментира, има мнение. А новата концепция не е за хора с мнение, а за хора с лимитна карта.

До неотдавна един от водещите ресторанти в популярно курортно село беше място за всекидневна закуска, обяд и вечеря. Готвеше се традиционно, с вкус и уважение към клиента. Сега това заведение е гурме сцена – порции като за фотообектив, обслужване с надути носове и цени, които карат и гърците да се прекръстват.

Същата тенденция се наблюдава и в района на Гайтаниново. Заведения, които доскоро приличаха на кръчми край риболовното стопанство, днес са превърнати в лъскави ресторанти, където местен човек не смее да седне. „Шефката не обича клиенти с джипове от 2008 година“, споделя под сурдинка сервитьор, очевидно преживял не една неловка ситуация.

Най-фрапиращото е, че подбирането на клиенти вече се прави по външен вид. Има случаи, в които местни хора са отпращани с оправданието „всичко е резервирано“, докато празни маси си стоят за „по-подходящи гости“.

Икономическият ефект от това „луксозно пречистване“ е предсказуем – оборотите не растат, но самочувствието на собствениците хвърчи.Два бона искаме да се правят от маса, а не от вечер. За тях по-важно е кой седи на масата, не колко плаща. А после, в социалните мрежи, идват постове от рода на „няма туристи, държавата ни е виновна“.

В действителност, туризмът в региона преживява морална инфлация. Вместо да пазим духа на местната гостоприемност, се учим да гледаме клиента отгоре надолу. Вместо да привличаме хора, ги плашим с менюта, написани на френски и сметки, написани като за швейцарци.

Гурме? По-скоро гърч за местния джоб. И ако някой ден тези ресторанти се чудят защо масите им са празни, отговорът е прост – хората не искат да ядат „лукс“, искат да ядат с достойнство.