Единението пази традицията: С нови огнища село Пирин възражда легендата за обреда „Пухтьо“ с курбан за здраве на 3 ноември
Жителите на живописното санданско село Пирин имат повод за гордост и голяма радост! Тази година, когато на 3 ноември ще посрещнат своя древен народен празник „Пухтьо“ – традиционният курбан за здраве – те ще го направят с чисто нов, модерен и отлично оборудван кът за курбан.
Нови огнища – нов живот за традицията, благодарение на Майсторите!
С голям ентусиазъм и доброволчески труд, традицията е не просто съхранена, но и обновена. Сръчните ръце на майсторите братя Стоян и Владо Филчеви поставиха и финалните метални вратички на новите огнища за празника „Пухтьо“. Тяхната работа е от ключово значение за завършването на този важен проект, който ще служи като ново огнище на здраве и общност за селото.
Този нов център за приготвяне на курбана е изключително важен, тъй като той е сърцето на празничния обред.
Кметът на село Пирин, Георги Влахов, заедно с целия дарителски и работлив екип, заслужава огромно „Браво!“ за инициативата и за това, че успяха да обединят хората за тази благородна кауза!
Благодарности към всички, помогнали с труд и средства!
С труд: Бригадата от Лъжница, Стоян Филчев, Владо Филчев, Васил Димитров, Илиян Главчев, Димитър Л. Тагарев, Боби Църнелов, Тони Къшев и Георги Влахов (кмет). С парични средства: Стамат Попов (Матьо), Евгени Владимиров, Иван Т. Щурков и Георги Влахов (кмет). „Да са живи и здрави те и техните семейства, браво на всички – организатори, спонсори, майстори и всички, който са помагали да се направи всичко!“ – е посланието на благодарност от селото.
„Пухтьо“ – Дълбокият смисъл на един древен обред
Обредът „Пухтьо“ се чества от незапомнени времена, всяка година в първия понеделник преди Архангеловден. Тази година, 3 ноември ще бъде ден на съборност, вяра и благодарност.
Историята, родила празника:
Както разказва кметът Георги Влахов, празникът датира от години, когато селото е било покосено от тежка епидемия (вероятно чума). Мъжете се събрали на мегдана, за да умуват какво животно да жертват за курбан, с който да умилостивят злите духове и болестите. Когато през мегдана минал един вол, на когото му викали Пухтьо (в Пирин маке наричат така тромавия, едър и муден), някой възкликнал: „Айде да заколим Пухтьо за курбана!“ – и така името останало.
Хората от село Пирин вярват, че с принасянето на курбан измолват помощ и закрила за цялото село. Целта е да се благодари за реколтата, да се почетат и умилостивят божествата и духовете, пазещи от градушки, епидемии и болести като чумата.
Обредът – сливане на древност и вяра
Корените на този обред се простират далеч в предхристиянските времена като наследство на култа към езическите богове. Жертвоприношението (безкръвно днес), черкуването в понеделник и святото място за оброка са елементи от древността, които днес са се обединили с християнската вяра. Всяка година курбанът се дава от различна фамилия.
Самият обред започва, като най-първо с тамян се прекадява жертвеното животно, после гърбата му кръв се заравя близо до зида на черквата. Мъжете подготвят месото в новите огнища, а жените — кромида. До обяд всички хора от селото идват и донасят дарове в църквата „Свети Николай“ (строена през 1832 г.) – боб, картофи, ябълки, вино, мед, чай – и палят свещичка за здраве.
Вече дарените продукти, приели енергията на святото пространство, се продават на желаещи, а събраните средства отиват за ремонти на църквата. След като храната е готова, идва свещеник и освещава курбана, хляба, житото, виното и произнася благословии за здраве и добруване.
Накрая храната се раздава на цялото село и на всички гости.
Така, и до днес в Пирин традицията е живее! А новите огнища, изградени с труда на майстори като братя Филчеви, са символ на това, че общността е силна, единна и готова да продължи да предава своите уникални обичаи на поколенията.
Be the first to leave a review.

















