Ковачевица – село за богати и самотници
-
- октомври 24, 2025
Пътят към Ковачевица е тест за нерви и окачване. Двайсет километра, които изглеждат като сто. Асфалтът свършва някъде след Лещен, после започват завоите, камъните и тишината. Колите се движат бавно, туристите псуват, местните мълчат. Няма автобус, няма линейка, няма пожарна. Ако нещо стане, слизаш до Долно Дряново и се молиш да не е късно. Това не е живописна екзотика, а реалност, която държавата нарича „нискорисков район“. В превод – не си струва да се инвестира.
Селото, което някога раждало ковачи, зидари и учители, днес ражда снимки за Инстаграм и печалби от Booking. След вълната от европроекти Ковачевица се превърна в имотна галерия. Къщите, реставрирани с пари от мярка 6.4, отдавна не са на местни. Собствениците живеят в София и Пловдив, а в селото се появяват само лятото. През зимата няма кой да запали и печката. От десетки ремонтирани къщи светят само няколко прозореца.
В Имотния регистър имената се сменят на всеки две години. Подписите на старите ковачевци са заменени с нотариални актове на фирми, които не могат да произнесат името на реката Канина. Европейските пари създадоха бизнес модел – купуваш къща, взимаш проект, ремонтираш, снимаш, отдаваш, продаваш. Цикълът върви гладко, защото никой не пита кой всъщност живее тук. А когато проектът приключи, държавата приключва и интереса си.
Ковачевица е архитектурен резерват, но прилича на музей без пазач. Каменните улици са пълни с мълчание, от което звъни само токчето на някоя туристка. Старите хора гледат през прозорците като пазачи на чужд декор. Една от тях казва, че зимата остават „десетина живи души и две кучета“. Друг добавя, че къщите за гости са като ковчези – скъпи, празни, без живот.
Областното пътно управление обещава ремонт от години, потвърдиха местните пред Топ Преса. Нищо не се случва. Пътят стои като бариера между автентичността и достъпа. Държавата се хвали с културното наследство, но не може да осигури автобус. В Гърмен чиновниците говорят за „устойчив туризъм“, докато снегът затрупва село, в което няма кой да изкара трактора.
Лещен е на десет километра и изглежда като друга държава. Там има кафе, магазин, дори табела с паркинг. В Ковачевица има само спомени и недвижими имоти. Разликата между двете села е проста – Лещен живее от туризма, Ковачевица живее за снимки.
Днес селото е символ на всичко сбъркано в българската представа за „развитие“. Пари се наливат, пътища не се правят. Фасадите са нови, душите – стари. Няма училище, няма лекар, няма бъдеще. Само чиновници, които ще дойдат на проверка с джип, ще снимат табела „резерват“, ще си тръгнат и ще отчетат дейност.
Ковачевица е красива, но това вече не е комплимент. Красотата й е капан – за туристите, които търсят снимка, и за хората, които още вярват, че тук може да се живее. Селото не умира от забрава, а от пари. И най-страшното е, че никой не смята да го спасява, защото на снимките изглежда живо.
Be the first to leave a review.
