Потресаващо! Кирил Илиев от ГЕРБ в директна атака срещу Андрей Новаков: Разсипа нещо градено с толкова труд – това е кощунство

Кирил Илиев е име, което тежи в политическата история на Югозапада. Роден в Благоевград, той е сред хората, които преди повече от петнадесет години създадоха основите на партията на Бойко Борисов в региона. Няколко мандата общински съветник, университетски преподавател, уважаван интелектуалец и човек, чиято репутация никога не е била под съмнение. За всички, които го познават, Илиев е пример за ерудиция, почтеност и характер. Той е от онези редки хора, които никога не се крият зад партийна лоялност, когато трябва да кажат истината. През годините беше сред хората, които изграждаха мост между партията и обществото, между идеята и реалността. Днес този мост е разрушен и гласът му звучи като тревожен сигнал. След месеци на тишина и наблюдение, Кирил Илиев проговаря. Без злоба, без страх, но с болка и точност, която само човек отвътре може да си позволи. „Толкова труд и доказване, битки за добри каузи, а накрая някакъв чиновник да разкаже играта на всичко. И да твърди, че има стратегия – това е жалко.“ Гласът му не е гневен, а уморен от безсмислието. ВИЖТЕ ОТ КЪДЕ ТРЪГНА СКАНДАЛЪТ 

И ТУК 

След острите му критики пред БНР той реши и да прговори ексклузивно пред Топ Преса като човек, който е видял как се руши нещо градено с години. Поводът за разговорът ни е вчеащнат астатия за, която той ни благодари. Вижте я тук! 

„Андрей Новаков ми беше студент, съсед и приятел. С Калин Каменов го лансирахме и подкрепяхме, защото имаше акъл. Бях на сватбата му. Поддържахме добри отношения. Но това бездействие и игнориране на хората и структурата не мога да го простя.“ Всяка дума звучи като присъда. В нея няма лична обида, има морална диагноза. „Да разсипеш нещо градено с толкова труд е кощунство. И накрая да се криеш и да си миеш ръцете с Камбитов. Ти счупи стомната в камъка, а после я лепи.“ Кирил Илиев описва с точност и горчивина процес, който всеки политолог би нарекъл вътрешна ерозия. От първа сила в града, ГЕРБ – Благоевград, по думите му, е превърнат в безлична спукана резервна гума. „Заложи на нови хора, пренареди листи и сега всички са наведени от местната власт на Благоевград и буквално служат на ПП – ДБ. А ние водихме битки с последственика Томов и Илко Стоянов след това, за да се знае коя е управляващата партия. Сега – дъно. И никой от София не му държи сметка защо разби ГЕРБ – Благоевград.“ Тези думи не идват от опонент, а от човек, който е воювал за името на партията на терен, лице в лице с противници и апатия. „Да се благодари на Поли Апостолев, Димитър Бръчков и Краси Герчев, че държат хората от областта и вършат работа, че иначе щяхме да сме в небитието.“ Това Топ Преса го пише от години.

Това признание е и упрек. Илиев не крие, че някои от местните структури оцеляват единствено благодарение на личната енергия на хора, останали верни на идеята, а не на ръководството. „От първа сила в града да изгониш всички хора – и това е дарба“, казва той, и в гласа му се усеща разочарование, примесено с ирония. В тези думи се съдържа политическа поука, която надхвърля рамките на ГЕРБ. Когато лидерството се превърне в лична кариера, а не в обща кауза, резултатът е винаги един и същ – загуба на смисъл. Илиев го казва без теоретични обяснения, без лозунги, с човешки глас: „Това бездействие и игнориране на хората и структурата – не мога да го простя.“ Тази реплика обобщава състоянието на партията не само в Благоевград, но и в много други места. Проблемът не е в личността на координатора, а в системата, която поощрява мълчанието и наказва честността. Кирил Илиев не иска да руши, иска да спаси. Той казва неща, които мнозина мислят, но не смеят да изрекат. И неговите думи звучат като предупреждение към върха на партията. В тях няма искане за постове, няма намек за амбиция. Има единствено глас на съвест. „Г-н Борисов, върнете партията при хората. Не позволявайте лични интереси да унищожат труда на стотици честни членове. ГЕРБ беше идея, не кариера. Ако не се чуе гласът на основателите, утре няма да има кого да слушате.“ Тези думи са финал, но и начало. Мълчанието вече не е дисциплина, а знак за разпад. И когато най-верните започнат да говорят, значи времето за оправдания е свършило. Гласът на Кирил Илиев не е опозиция. Той е съвестта на ГЕРБ – Благоевград. И тази съвест вече не мълчи.