Павела Митова – силата на младия разум от Благоевград
-
- октомври 9, 2025
Тя влиза в залата на Народното събрание с походка, която не търси внимание, а носи послание. Павела Митова е от онези редки хора, които не говорят, за да бъдат чути, а за да бъдат разбрани. Народен представител от благоевградския избирателен район, тя не се крие зад партийни клишета и лозунги. В гласа ѝ има увереност, но и нещо по-дълбоко – усещане за мисия.
„Не ми е достатъчно да присъствам в политиката – искам да бъда полезна“, ми казва, докато разговаряме в един от малките коридори на парламента. Говори тихо, но мислите ѝ са остри като скалите по Пирин. Разказва за детството си в Югозапада, за хората, които още я спират по улицата с думите „ние ти вярваме“. Казва, че това е най-голямото изпитание – да не предадеш това доверие.
Завършила в Милано и Гронинген, с опит в международните институции, Павела носи в себе си онзи европейски почерк, който рядко се среща в българската политика – дисциплина, реализъм и уважение към различното мнение. Но зад всичко това стои човек, не просто депутат. Човек, който признава, че има моменти на умора, че нощем не заспива след тежки дебати. „Политиката е като лупа – увеличава и грешките, и истината“, казва тя.
В очите ѝ няма поза. Има пламък – на млад човек, който не иска власт, а промяна. От онези, които идват не да рушат, а да подреждат. Когато я питам какво я кара да продължава, дори когато е атакувана, тя се усмихва:
„Когато знаеш, че не си там за себе си, страхът изчезва. Остава отговорността.“
Павела не влиза в конфликт заради самия конфликт. Тя слуша повече, отколкото говори. В пленарната зала това я отличава – в свят на надвикване и обвинения тя стои тиха, докато дойде редът ѝ. И когато заговори, думите ѝ тежат. „Политиката не е театър, а отговорност. Тук не се играе роля, тук се живее под светлина, която не прощава.“
Пътят ѝ до парламента не е случаен. След години в чужбина, сред университети и институции, Павела се връща в България с усещането, че промяната не се чака – тя се прави. „Много е лесно да критикуваш отстрани. Истинският риск е да влезеш вътре и да се опиташ да поправиш това, което не работи.“ В тези думи няма патос, а осъзнат избор – да останеш, когато другите си тръгват.
В нея има нещо от духа на младите благоевградчани – упорство, самоувереност и тиха гордост. Тя не се дистанцира от хората, които са я издигнали. „Аз не съм политик от София. Аз съм момиче от Югозапада, което просто вярва, че не трябва да се примиряваме.“ И тази вяра я държи изправена дори в най-тежките дни.
И точно това я прави различна. Павела Митова не е просто млад политик от Благоевград. Тя е гласът на новото поколение, което отказва да бъде цинично. Времето ще покаже дали ще успее да промени системата. Но едно вече е сигурно – тя промени начина, по който я гледаме.
В разговора Павела Митова не говори като политик, а като човек. Без охрана от фрази и лозунги, без задължителните „по закон“ и „по решение на парламента“. Тя говори за себе си, за пътя от Благоевград до Народното събрание, за онова невидимо напрежение между личното и общественото. В гласа ѝ има повече човечност, отколкото политика.
Няма поза, няма сценарий. Само млад човек, който вярва, че политиката може да бъде честна. Павела Митова е част от поколение, което не носи тежестта на миналото, а търси отговорност за бъдещето. И точно това прави нейния глас различен – защото звучи като гласа на надеждата.
Be the first to leave a review.
