Дърводобивът в Родопите секна: бракониери превземат пазара на дървесина, властта безсилна
-
- октомври 8, 2025
Родопите – сърцето на българската природа и символ на устойчивост – днес се превръщат в поле на икономическо и екологично опустошение. Закриването на гиганта „Монди“ в Стамболийски, пълзящата криза в дървопреработвателния бранш, растящата вълна от бракониери и безконтролното изсичане на горите разкъсват гръбнака на дърводобивната индустрия. Секторът е пред срив, а Родопите са на ръба на екологична и социална катастрофа.
Когато една фабрика спре, цяла планина умира
Затварянето на най-големия завод за целулоза и хартия в страната – част от веригата „Монди“ – беше не просто икономическа новина. То беше шокова вълна за целия горски сектор, особено за Родопите и Средна гора. „Монди“ изкупуваше между 20 и 25% от добиваната у нас дървесина – предимно от Родопите. Когато мощностите спряха, хиляди камиони с натоварена дървесина останаха без купувач. Собственици на малки фирми, като Атанас Балев от Кричим, днес продават трупи почти на загуба. „До вчера всичко минаваше през тях. Сега всичко се обърка“, казва той.
Според данни на Изпълнителната агенция по горите добивът на дървесина у нас е спаднал с близо 12% още през 2024 г., а тенденцията продължава и през 2025-а. Издадените позволителни за сеч са най-ниските от 2016 г. насам. В Западните Родопи добивът е замръзнал наполовина.
Технологичен застой и демографски срив
България изостава с поне десетилетие в механизацията на дърводобива. Докато в Скандинавия и Австрия техниката извършва сечта с хирургическа прецизност, у нас все още цари ръчен или полуавтоматизиран труд. Последствията – унищожени насаждения, разоран терен, замърсени пътища. А най-лошото: младите хора бягат от бранша. Опитните кадри се насочват към сивия сектор, където няма отчетност, няма регулации, няма екология – само печалба.
Бракониери подменят бизнеса
Според Асоциацията на дървопреработвателите, 10 до 20% от дървесината на пазара е с неясен произход. През 2024 г. са съставени над 12 000 акта за незаконна сеч – рекорд за последните пет години. И това е само повърхността. Според експерти реалните случаи са поне двойно повече. В райони като Западните Родопи и около Смолян, контролът е фикция. Местните инспектори са 430 души – или по 10 000 хектара на човек. Дронове има, но няма персонал. Камери се крадат. Пътища се „отварят“ наново след ден.
Създадоха се паралелни пазари на дърва за огрев, движени от посредници и бракониери. След скока на цените на електроенергията и пелетите, дървата за огрев се превърнаха в златна стока – достигайки 250–300 лв. за кубик в някои региони.
Наказанията? Формалност. Щетите – милионни.
Санкции има, но рядко стигат до съд. За всеки разписан акт има два случая, които остават в сянка. В много малки общини бракониерството се е превърнало в оцеляване – местни хора влизат в гората с моторни резачки не за печалба, а за отопление. Държавата няма стратегия. Системата живее на принципа „ден година храни“, а дигитализацията е отложена. Обещаният още през 2023 г. електронен контрол не функционира. GPS-ите се манипулират. Горите загиват в режим на оцеляване.
Природна катастрофа – Родопите срещу стихията
Примерът е фрапиращ: наводнението в курорта „Елените“ през септември 2025 г. не беше просто бедствие. То беше последствие от изчезнали гори. Над 40 сигнала за незаконна сеч в района на Емона и Козичино – и почти никаква реакция. В Родопите, където теренът е стръмен, дори 10% загуба на горски пояс води до ерозия и бедствия. Една гора от 1 хектар задържа над 1000 куб. м вода – без нея, дъждът слиза като лавина.
Когато липсва гора, идва потоп
WWF публикува сателитни снимки: около Карлово площите с оредяла гора са се увеличили с 30% за пет години. През 2022 г. пороите отнесоха улици. Корените, които задържат почвата, ги няма. Инфраструктурата липсва. Лесовъди от години предупреждават: липсата на стопанисване води до пожари. Примерът – пожарът в Пирин през 2025 г., най-големият в съвременната история, овладян само след дъжд.
Има ли изход?
Да, но не в сегашната посока. Европейските фондове предвиждат средства за зелена трансформация, но без национална стратегия ще останат на хартия. Земеделското министерство поръча анализ на цените и обеща нови наредби. Министър Георги Тахов призна, че проблемите не са само наши – но промените вървят бавно. Наредбите са факт, но секторът продължава да буксува.
А в САЩ? Там вече залагат на активна горска политика. Законът One Big Beautiful Bill Act премахва рестрикциите за сеч и изграждане на горска инфраструктура. Новият закон Fix our Forest ще създаде здрави гори чрез регулярна сеч, пасища и контрол на пожарите. Там разбираха: гората иска секира, не консервация.
Родопите – предупреждението, което проспахме
Родопите са не просто планина – те са лакмусът на българската дървесна икономика. Там се сблъскват политическото бездействие, технологичната изостаналост и екологичната апатия. Фирми фалират, хора гладуват, природата се разрушава. Горите не чакат. Ако не се действа днес, утре Родопите ще бъдат само пощенска картичка от миналото.
Be the first to leave a review.
