„Мила родна картинка“ срещу Простотията българска – част ∞: За пореден път оскверниха родопска светиня
Величието на българския герой потъва в мръсотия и забрава. Светиня, изградена с дарения и чест, е превърната в бунище от безхаберие и простащина.
Наричат го Бранителя на Родопите. Капитан Петко Войвода — човекът, който вдига оръжие в името на свободата, не само за българите, но и за потиснатите българомохамедани и турци. Легендарен войвода, който е оставил кости, кръв и чест по върховете на Родопа планина. И как му се отблагодаряваме? С боклуци. С опаковки от вафли, бутилки от бира, найлони и фасове. С воня от безотговорност и безпаметие.
Мястото, където днес се намира бюстът на Капитан Петко край село Стойките – дарение, сътворено с обич и родолюбие от местните хора – е превърнато в жалка картина на българската небрежност. То трябваше да бъде светиня. Вместо това, то прилича на бунище. Буквално.
Снимките са потресаващи. Някой е седнал до паметника на героя, извадил сандвича и бирата си, и е решил, че най-подходящото място да захвърли отпадъците си е точно там — до лика на човек, който е давал живота си за Родината. Дали от тъпота, дали от наглост – резултатът е един и същ: позор.
Как стигнахме дотук? От параклис, курбан и барелеф, от църковни служби и сълзи на признателност – до боклуци, фасове и празни бутилки. Къде изчезна паметта? Къде е възпитанието? Къде са онези, които наричаме „местни“, „горди“, „родолюбиви“?
Нима един барелеф, един символ, изграден с дарения и любов, заслужава такова оскверняване? И защо институциите мълчат? Защо кметството не осигурява минимално поддържане? Къде е общината? Къде са родолюбците, които трябва да пазят това свято място?
Героите не умират. Но народът, който ги забравя, умира отвътре. Загива по-бавно, по-позорно – с всяка захвърлена опаковка до свещен барелеф, с всяко отминато без възмущение посегателство върху паметта.
Ако и този бюст потъне в забрава и боклук, то не Капитан Петко Войвода ще е загубил. А ние.
Be the first to leave a review.