„Няма спри! Тихо.”: Разказ на битата, унижавана и принуждавана от съученички да целува обувки петокласничка, докато институциите разследват… майка ѝ
-
- септември 30, 2025
Шок, възмущение и ярост — това са най-слабите думи, с които може да се опише жестоката сцена, разиграла се между деца в столичния квартал „Дружба“. Петокласничка беше не просто тормозена, а зверски бита, унижавана и карана от свои съученички да целува обувки — при това пред публика от други деца. Унизителното престъпление е заснето от самите насилници и публикувано в социалните мрежи.
Момичето, което е жертва на агресията, разказва в шокиращо интервю пред NOVA: „Враждата я има от близо две години, но бях по-малка и не смееха да ми посегнат. Започнаха тази година“. Причината за тормоза? Говорела нещо срещу приятелите си.
„Когато за пръв път ме биха, казах на момичето да си оправим нещата с думи. Тя отвърна: „Аз обичам да си решавам нещата с бой, а не с думи“. И ме свлече на земята“, разказва детето със спокоен, но пречупен глас. Не спира дотук. Спомня си думите, които режат като нож: „Няма спри! Тихо“ – с това я пришпорвали да мълчи, докато я унижават.
На кадрите, които вече са разпространени масово в интернет, се вижда как момичето е скубано, ритано и удряно, принуждавано да коленичи и да целува обувката на съученичка си. Унизително. Брутално. Садистично.
И въпреки ужаса, едно от децата в тълпата все пак плаче и моли агресорките да спрат. Това дете има съвест. За разлика от останалите, които мълчат и снимат.
След публикуването на видеото, едно от насилничките, видимо уплашено от последиците, носи бонбони на бащата на жертвата и се извинява. Бонбони. За свличане на земята. За шамари и ритници. За психически тормоз. Какво точно се опитват да „подсладят“?
„Според мен са изплашени“, казва жертвата. Но въпросът не е дали са изплашени, а защо изобщо такива действия са възможни. И кой е позволил атмосферата в едно училище да се превърне в арената на средновековна гавра?
Майката на момичето, Сузана Илиева, не крие възмущението си. Не само от побоя. А и от последвалото лицемерие на институциите: „Аз се чувствам заплашена. Не мисля, че семейството на жертвата е това, което трябва да бъде проверявано, а тези на насилниците“, заяви тя.
Няма и дума от директорката на училището. Никой не я е потърсил. Никой не я е попитал дали у дома нещо не е наред. За институциите по-удобно е да проверяват майката на жертвата, отколкото родителите на тези, които с юмруци решават „кой е слабака в класа“.
Разследването стартира не от държавата, а от обикновен човек — Радослав Иванов. Той вижда как деца пред блока гледат клипа и се възмущават. Помолва сина си да му го изпрати, качва го в интернет и настоява за справедливост. И какво получава в замяна? Сигнал в Районното за… организирана престъпна група. Да, вярно — престъпна група. Но не от тези, които вадят дете от обществото, а от тези, които го защитават.
„Нямам проблем, че видеото е разпространено“, казва битото момиче. „Но не искам да се вижда моето лице. Справедливо е тези на агресивните деца обаче да се виждат“.
Да, справедливо е. Защото ако детето жертва не може да ходи свободно в квартала, защо да се крият тези, които го направиха затворник в собствения си живот?
Адвокатът на семейството също не спестява истината: „Законът за противообществените прояви на малолетни е отживелица. В него още пише, че тормозът се решава с… извинение. Все едно с извинение се лекува травма.“
Това не е инцидент. Това е симптом. Симптом на болна образователна и социална система. Симптом на бездействие. Симптом на деца, възпитани в агресия, а не в емпатия. И на възрастни, които си затварят очите и проверяват жертвите, не извършителите.
Не ни трябва да си задаваме въпроса „Как е възможно това?“. Въпросът е: „Докога ще търпим това?“.
Докога ще гледаме как деца бият деца, а институциите си проверяват гърбовете, вместо да си вършат работата?
Докога ще се страхуват майките да пуснат децата си на училище, а децата — да си тръгнат сами?
Докога?
Време е гласовете на потъпканите да се чуят високо. А на насилниците — да се посочат ясно. Без анонимност. Без бонбони. Без „няма спри“.
Be the first to leave a review.
