Село Черна Места- там където се събират реките Черна и Бяла Места
-
- декември 3, 2024
Черна Места е село в Югозападна България, намиращо се в община Якоруда, област Благоевград. Село Черна Места се намира в рида Дъбраш на Западните Родопи. Край селото минава река Черна Места, откъдето идва и името му и река Дръщенец. През него минава и теснолинейката Септември – Добринище. Черна Места се слави също така и с една от най-привлекателната, внушителна и излъчваща позитивна енергия джамия в Западните Родопи.
След селото се събират реките Черна Места и Бела Места, образувайки Места, а първото селище на бреговете на Места е град Якоруда.
История на селото
Преди 09.09. 1944 година са съществували само две сгради /ханове/ собственост на Ангел Василев Римпев и Славе Христов Масларов.
През есента на 1953 година Джемал Асанов Бузгьов от село Конарско, купува хана на Ангел Василев Римпев от Якоруда и се преселва със семейството си. През пролетта на 1954 година Ибрахим Юсуф Карафеиз /Бучките/ от село Бунцево купува хана от Славе Христов Масларов от Якоруда и се преселва да живее в Черна Места. По-късно се заселват Мехмед Мустафов Биков, /Бако/, Исмаил Халил Биков, Юсуф Юсуф Карафеиз, Джемал Юсуф Карафеиз, Мехмед Джемал Бачевски, Мехмед Алишов Биков и др. Малко по-късно се заселват и Исмаил Мусов Лешков и Исмаил Мустафов Лешков от село Иланско.
Така към 31.04.1971 година в селото е имало 26 къщи. През учебната 1954/1955 година в селото е открито училище със слети паралелки до четвърти клас, като първия учител е бил Георги Павлов Фарфаров от град Разлог. Училището се е помещавало в къщата на Ибрахим Юсуф Карафеиз /Бучките/, който е взимал дейно участие по подготовката и откриването на училището. През 1960 година е разкрит първия магазин в селото, който се е помещавал в малка постройка на гарата.
Тази постройка е изградена от жителите на селото под ръководството на Ибрахим Юсуф Карафеиз /Бучките/ и Персиан Делчев от град Велинград, който е бил тогавашния началник на гара Черна Места. През 1965 година се електрифицира селото, тогава светва първата електрическа крушка в селото. Това става благодарение на Джемал Алиев Старков от село Конарско, който е бил дълги години кмет на селото. До 1974 година Черна Места е част от Якоруда. От септември 1974 година е призната за самостоятелно селище.
От 01.06.1975 година „Пълномощник“ на селото става Джемал Старков. Селото частично е водоснабдено през ноември 1976 година. Сградата на кметството е открита на 06.09.1982 година, като проектът на сградата е бил за „Жилищен блок“. Първото асфалтиране на улицата от главния път до къщата на Ибрахим Юсуф Карафеиз /Бучките/ е на 18.06.1984 година. През 1985 година има 265 жители.
Първата копка на джамията е на 20.11.1993 година, а е завършена през месец май 1996 година. Оформянето на двора, оградата, плочки, беседка и др. на джамията започва през есента на 2014 година и завършва през август 2015 година под ръковотството и прякото участие на Муса Салих Али /Шарански/.
Освен известността си, която придобива покрай теснолинейката, която минава от там, село Черна Места е известно и със слепия лечител Алиш и вълшебните му ръце.
И ако дядо Йоцо е символ на наивния патриотизъм, то Алиш от Черна Места е символ на изцелението, споделяли са неведнъж запозналите се с него.
Алиш Шарански е най-известният сред 500-те жители на якорудското село Черна Места край едноименната река в Рила.
И никак не е случайно, че е сред най-обичаните хора в цялата община. Като го срещнете, няма как да не се сетите за разказа на Иван Вазов „Дядо Йоцо гледа“. Защото и слепият Алиш „вижда“ болката, макар и не с очите си, сме писали и ние от Топ Преса неведнъж.
Альогата, както го наричат приятелите му, е и много положителен човек – добряк, веселяк, неподражаем шегобиец, въпреки че преди повече от 25 г. е загубил напълно зрението си.
Години по-рано завършил физиотерапия в София, учил 2,5 г. Но отсича, че по-важна е вътрешната дарба, която му помага да лекува с масаж. Не е спирал да работи нито ден. Не се отказал дори когато загубил зрението си. Приел мъжки и достойно съдбата си. Но имал и трудни моменти.
„На косъм бях веднъж да спра с работата“, признава лечителят от Черна Места. Но много проблемни хора идвали при него, молили го: „Алишка, имам нужда от теб!“. Принудили го да продължи до днес, при това с все по-голяма сила и всеотдайност.
В дома му всеки ден е ден на отворените врати. Портата не се затваря никога. Всеки е добре дошъл. Няма значение от каква вяра и народност е, колко е богат, колко е възрастен, откъде е. Болката не прави разлика между хората. А всеки заслужава изцеление и спасение.
Идват и депутати, и кметове, и спортисти и известни певци, и обикновени отрудени хора, бедни пенсионерки. Често ме посещават и лекари, дори те ми вярват, че ще съм им полезен, след като медицината не е успяла да ги вдигне на крака. И за тях съм последна инстанция.
Не съм върнал човек. Помагал съм и без пари. Моята мисия е да лекувам, а не да се пазаря“, твърди лечителят. Нито ще забогатея от даден пациент, нито ще обеднея от него, казва той.
Алиш не разкрива нито едно име от тези, които всеки ден прекрачват прага на къщата му, в която живее сам. Това е част от неговия етичен кодекс. Според него след рухването на старата система през 1989 г. „на власт“ дошли завистта, злобата, безработицата и безпаричието. Тези проблеми докарали много нерви и болежки на българите.
„Сигурно всеки втори страда от различни болести – ставни, дископатии, дискови хернии, плексити, ишиаси, шипове разни, главоболие, високо кръвно“, твърди лечителят.
Алиш има самочувствието, че може да лекува що-годе всичко, което е свързано с опорно-двигателния апарат. Може и да не е опрял силно ръцете си до тялото на пациента, но да усеща при пипането има ли възпалителен процес няма ли, кое идва от изкривяване на гръбначния стълб, дали е нещо друго, или се касае за генна предопределеност, за нещо наследствено.
Всякакви хора са идвали при Алиш. Даже и бебета са водили при него с детска церебрална парализа, и 5-6-годишни деца, а най-възрастният му пациент бил един дядо от Бургас, на 88 г., с проблем в кръста.
„Случаите на деца с церебрална парализа са доста тежки, различни са. Но може да им се помогне да проходят“, обяснява Алиш. Всяка болка изисква различен брой сеанси. Рядко се случва след един-два масажа да има резултат, признава Альогата.
Понякога и 5 стигат, в други случаи са нужни по 10-15, за да се получи ефект. „Ако единият крак е по-слаб например, са нужни различен брой процедури, за да се възстанови самият нерв, за да засилим мускулната тъкан“, казва Алиш.
Той масажира без да ползва кремове и мазила. Смята, че без тях е по-добре. Казва, че мазилата са повече за красота, отколкото за лечение. И по-лесно се работи с тях, има плъзгане. „А аз трябва да освободя прищипания нерв, и не само да го освободя, но и да започне да се възстановява“, обяснява той.
Напоследък идват все повече млади хора, които търсят помощ от незрящия лечител с вълшебните ръце в Черна Места. Доста са пациентите на възраст около 45 г. „Страшно много болести са навлезли в обществото“, обяснява Алиш. Всичко е свързано с напрежението, с нервите, с въпросите дали утре ще имаме работа, или няма да имаме, дали ще имаме парички, или не.
Така на нервна почва в един миг всичко рухва. Наблюденията му сочат, че най-често хората имат проблеми с кръста и с раменете и това е резултат от начина на живот, от претоварване, от преумора, от притеснения, абсолютно от всичко.
Компютрите и интернет са също сериозна причина за заболяванията. „Доста от хората получиха изкривявания на гръбначния стълб, а от там почват колкото щеш проблеми с ръцете, с кръста, в шийната област“, разкрива Альогата. И това е от напрежението, от застоялия начин на живот, от обездвижването.
Славата на лечителя от Черна Места вече е прескочила границите на България. Има пациенти от Кипър, Гърция, Турция, Македония, Италия, Германия, даже от Канада. Често го вземат и с кола и го водят при хора, приковани на легло от силните болки.
Алиш се кълне, че до ден днешен не е излъгал или подвел пациент – за него това е най-голямото престъпление. Затова и пред дома му винаги има опашка. Приема поне по 5 души на ден, а понякога – и по 20. Струпат ли се повече, ги отлага за другия ден, защото и да се преумориш, не е работа, не лекуваш както трябва, признава Алиш.
И друго споделя – като види някои по-самонадеяни, самовлюбени пациенти, им върши работа, защото няма как да ги върне, но гледа да се дистанцира. Защото те не вярват на нищо. „А този, който не вярва, дори лек не го хваща категоричен е лечителят.
Много са тежките случаи, с които се е сблъсквал Алиш. Идва веднъж човек – 176 кг, не може да стане, на 47-48 г. мъж. След 2-3 процедури се изправя, става и даже почва да работи. Трудно е да обясня тази чудодейна сила на масажа.
„Прониквам в самия организъм с ръцете си и започвам да изваждам неговата негативна енергия. Много е сложно. Усещат се възпалени нерви, вътрешна температура, главоболие чак. Най-важно е да имаш сърце и душа“, категоричен е лечителят.
„Обичам гостите, да дойдат у дома здрави хора на кафе и раздумка, а не да ги лекувам. Лошото е, че в страната ни останаха много малко истинските хора. Повече са шарлатаните, гледат само парите, облагите“, умува незрящият мъж от Черна Места, който усеща болката с душата си и я лекува с вълшебните си ръце и голямо сърце.
Be the first to leave a review.
