Това вече наистина е скандално! Трайкова призна: „Родна стряха“ на Lidl без родно месо
-
- септември 29, 2025
Факсимиле от вестник „Капитал“
В броя си от 24 септември „24 часа“ публикува обширно интервю с Тонка Трайкова, управляващ съдружник в „Карол – Фернандес Мийт“ (КФМ) град Благоевград, посветено на партньорството между компанията и Lidl България. Трайкова говори за традиции, за мисията да съхраняват българския вкус и за гордостта да изнасят продукти под етикета „Родна стряха“. Историята е поднесена като пример за устойчив бизнес и успешен модел на сътрудничество. Фактите обаче разказват друго. В интервю за „Капитал“ Трайкова сама признава, че във фабриката в Благоевград няма транжорна и че месото, с което се работи, е вносно. Това означава, че основната суровина не е българска. Продуктите са преработени у нас, но не започват като родни. На практика „Родна стряха“ се оказва маркетингова опаковка за чуждо месо, внесено може би замрезено и не ке знае кога, в годност но не и „родно“ и „свежо“.
Картината става още по-сложна, ако се видят официалните данни от Българската агенция по безопасност на храните. През 2023 и 2024 г. в КФМ са правени проверки, приключили с предписания и акт за нарушение, свързани с неспазване на спецификацията при производството на храни с традиционно специфичен характер (ХТСХ). Тези именно продукти са представяни пред „24 часа“ като символ на мисията да се пазят българските традиции.
Тук се сблъскват две линии. В „24 часа“ Трайкова говори за „безкомпромисни стандарти“ и „автентичност“. В „Капитал“ тя открито признава липсата на транжорна и зависимостта от внос. В документите на БАБХ пък стоят констатирани нарушения при именно тези продукти, рекламирани като носители на традиция. Събрани заедно, тези три източника изграждат различен разказ – за производител, който работи с чужда суровина, продава я под локален етикет и е санкциониран от държавата за несъответствия.
Lidl от своя страна използва модела на „Родна стряха“ и акционни кампании от типа „Балканска седмица“, за да подчертае локалната идентичност на асортимента си. Но реалността е, че това са краткосрочни експозиции, а не устойчив износ. Присъствието на български продукти в Швейцария или Германия звучи внушително, но най-често е част от временно промоционално портфолио.
Отсъстват и ключови въпроси: колко реално е делът на българската суровина в продукцията на КФМ, какъв е средният доход на работниците във фабриката, как Lidl определя цените и условията за доставчиците си. Във „24 часа“ подобни въпроси не се появяват, а вместо това остава единствено позитивният рекламен разказ.
Така накрая оставаме с парадокса: в българската медия КФМ е представена като пазител на традицията, в бизнес изданието признава, че няма транжорна и работи с вносно месо, а в държавните документи пише за нарушения по ХТСХ. Потребителят обаче вижда само етикета „Родна стряха“ и чува уверения за „автентичност“. И ако това е моделът, с който се „учат децата да обичат българското“, остава само един финален въпрос: дали не става дума за нова традиция – да наричаме родно онова, което започва извън България и пристига тук само за да бъде опаковано под правилното име
Според експерти от хранителната индустрия проблемът не е, че български производител използва вносна суровина – това е практика, позната в целия ЕС. Въпросът е в прозрачността към потребителя. Ако марката обещава „роден вкус“, то клиентът има основание да очаква, че месото е българско. Липсата на транжорна и зависимостта от чужд внос поставят под съмнение автентичността на етикета. Експерти по маркетинг и търговия смятат, че така се подкопава доверието в локалните брандове, а вместо подкрепа за родното производство се получава маркетингова симулация.
Законът допуска на етикета „произведено в България“, когато крайното производство и преработка са извършени у нас, дори ако суровината е вносна. В същото време обаче правилата за храни с традиционно специфичен характер (ХТСХ) изискват спазване на конкретна рецептура и технология, която гарантира автентичността. Ако там има несъответствие, то е нарушение и води до санкции, каквито вече са издавани на КФМ от БАБХ. Така на практика правната рамка позволява на търговеца да рекламира „родна“ марка, но държавният контрол трябва да гарантира, че традицията не е само етикет, а реално съдържание.
Lidl често се представя като гарант за качество и партньор на българските производители, но моделът, който компанията прилага, е далеч по-различен. Веригата изгражда имидж чрез кампании като „Родна стряха“, които внушават подкрепа за местното производство, докато реалният асортимент в магазините е доминиран от вносни стоки. Така българските доставчици получават краткотрайна видимост, но не и устойчиво присъствие на рафтовете.
Ценообразуването е друга слабо коментирана тема. По данни от самия бранш Lidl е известна с практиката да изисква минимални маржове от доставчиците си, докато крайната цена за потребителя често носи значителна надценка. Това поставя производителите в зависимост и ги принуждава да правят компромиси, за да влязат в строгите условия на веригата. Така обещанието за „подкрепа на българското“ всъщност се превръща в механизъм за изстискване на маржове, а не за развитие на локалния бизнес. Комуникацията на Lidl също е обект на критика. Компанията инвестира сериозно в PR кампании, които подчертават социална отговорност и близост до клиента, но избягва неудобните теми – като зависимостта от внос, натиска върху производителите и реалния дял на българската продукция. Така се изгражда образ на „приятел на местната икономика“, който трудно издържа на проверка. В крайна сметка Lidl печели доверие чрез етикети и маркетинг, но оставя въпроса без отговор: колко от обещаното „родно“ наистина е родно.
Топ Преса вече внесе официални питания и сигнали до всички компетентни институции – включително БАБХ, КЗК и Министерството на земеделието – относно начина, по който се представят продуктите на „Карол – Фернандес Мийт“ под марката „Родна стряха“ в търговската мрежа на Lidl. Фокусът е върху несъответствията между рекламните послания за „български вкус“ и признанията за работа с вносно месо, както и върху констатираните нарушения в производството на храни с традиционно специфичен характер.
В същото време до централата на Lidl България беше входирано официално писмо с искане за позиция по случая. Очакваме отговор в законовия срок и ще продължим да следим развитието. Този скандал с „родното“ тепърва ще има продължение, защото обществото има право да знае какво всъщност стои зад етикета, който му се предлага за доверие.
Be the first to leave a review.
