Измамната индустрия по улиците: Как, кога и дали ще спре безсрамната експлоатация на състраданието
Кога най-после полицията и държавата ще се самосезират, ще изловят и глобят тези измамници? Не се връзвайте! Не можете да проверите истинността на документите им, а те работят на най-тънката струна на вашето състрадание и емпатия! ИЗМАМНИЦИ СА!
Измамници използват снимки на болни деца, за да събират дарения във фалшиви кампании. Те се възползват от добротата и съпричастността на хората, а в борбата си за мръсни пари дори използват снимка на вече починало дете. В социалните мрежи в България миналата година се появиха кампании за Алекс и за София. Средства се събираха и за още едно дете – Ана. Историята на София била истинска. Детето обаче е от Украйна, а средства за него се събирали в Полша. Снимките му са откраднати, а историята – преведена на няколко езика, сред които и български. До София със сигурност не достигат тези средства. Семейството потвърди, че събира пари само чрез полска кампания. „Алекс – винаги силен“ беше другата кампания за онкоболно дете, което вече не е сред живите. Платформата изглежда работеше по същия начин като тази на София. Едва ли някой си спомня тези истории от 2024 г., вече е минала повече от година оттогава.
Днес обаче ще разкажем (за пореден път) за онези другите – не в социалните мрежи, а по улиците. Да, темата не е нова, но е все така актуална, и все така хора, мислещи, че вършат добро дело, продължават да пъхат пари в кутиите на подобни измамници по панаири, в ресторанти и къде ли не – те плъзват навсякъде.
Законът и сивите зони
Много хора се питат защо полицията не се самосезира и не глоби тези „измамници“. Отговорът се крие в сивите зони на законодателството. Тези хора не извършват грабеж или друго явно криминално деяние. Те разчитат на доброволни дарения, а не на насилие или измама в прекия смисъл на Наказателния кодекс. За да се докаже престъпление, трябва да се установи, че парите не достигат до посочената кауза, което е изключително трудно. Няма лесен механизъм за проследяване на всяка стотинка, влязла в тези кутии.
Липсващият контрол и регистрация
Според българското законодателство, за да може една организация да набира средства публично, тя трябва да е регистрирана като сдружение с нестопанска цел в обществена полза. Тази регистрация изисква строги финансови отчети, които се подават към Агенцията по вписванията, както и информация за всички събрани средства и тяхното разходване. Тези „колекционери“ на дарения по улиците най-често не са част от такава организация. Те нямат никаква регистрация и не се отчитат пред никого. Техните кутии не са запечатани по начин, който да гарантира, че събраното няма да бъде отклонено.
Манипулация и емоционален шантаж
Измамниците използват класически техники за емоционална манипулация. Те разчитат на скоростта на реакцията в натовареното движение и липсата на време за проверка. Снимките, които показват, често са откраднати от истински дарителски кампании, понякога дори на вече починали деца.
Случаят със София от Украйна и Алекс от България, чиито снимки бяха използвани за фалшиви кампании, са покъртителни примери за тази безскрупулност.
Хората, които подават пари, са водени от едно чисто желание – да помогнат, без дори да подозират, че техният жест на доброта се превръща в печалба за измамници.
Призив към действие и самозащита
Нека бъдем по-умни от тях. Преди да пуснете пари в кутия на улицата, спрете и се замислете. Проверете дали организацията е регистрирана, дали има уебсайт, където можете да проследите кампанията. Най-сигурният начин да помогнете е да дарявате чрез утвърдени и прозрачни платформи или директно към проверени фондации. Нека не позволяваме на състраданието ни да бъде експлоатирано.
Време е да се сложи край на тази нагла измамна практика, като спрем да ги подкрепяме с парите си. Полицията и държавата ще се намесят, когато спрем да им даваме повод да бъдат там – навсякъде.
Be the first to leave a review.