Честит празник, българи! 117 години от обявяването на Независимостта на България! Да живее свободна и независима България!
На 22 септември честваме един от най-светлите и значими празници в новата история на България — Денят на Независимостта. Навършват се точно 117 години от онзи съдбовен 22 септември 1908 година, когато в старата българска столица Велико Търново, България заявява пред света своето право на свобода, чест и достойнство.
Именно в този ден, в храма „Св. Четиридесет мъченици“, княз Фердинанд I, в присъствието на правителството, народни представители и обществени дейци, обявява с тържествен манифест Независимостта на българската държава. Така България се освобождава от васалната зависимост, наложена 30 години по-рано от несправедливия Берлински договор. Страната ни вече не е подвластна на чужда империя, а пълноправен член на европейското семейство на свободните държави.
Три свети дати по пътя към свободата
Историческият път към независимостта не започва и не завършва в Търново. Той е белязан от три основополагащи дати, всяка от които — извоювана с кръв, воля и държавническа мъдрост:
🗓️ 3 март 1878 г. – България възкръсва след петвековно османско иго. С подписването на Санстефанския мирен договор, Третото българско царство се ражда, макар и под васална форма. Това е началото.
🗓️ 6 септември 1885 г. – Извършва се Съединението на Княжество България и Източна Румелия – едно от най-смелите и самостоятелни действия в историята ни. Без чужда подкрепа, водена само от своята решимост, България защитава делото си на бойното поле при Сръбско-българската война. Младата армия и народът се сплотяват в името на обединението.
🗓️ 22 септември 1908 г. – Кулминацията на процеса. Възстановената държава отхвърля остатъчната си зависимост, обявява се за Царство, а Фердинанд — за цар. Това е официалното възстановяване на пълната българска държавност.
Търново – символът на държавността
Изборът на Велико Търново и храма „Св. Четиридесет мъченици“ не е случаен. Именно тук, в сърцето на средновековната българска слава, се възражда духът на Второто българско царство. Думите на Цар Фердинанд в манифеста към народа звучат с непоклатима увереност:
„Прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство… Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!“
Този акт не просто завършва юридическия и политически процес по изграждането на съвременната българска държава – той поставя страната ни на равна нога с всички европейски нации.
Международното признание
Обявяването на независимостта не минава без дипломатически предизвикателства. Великите сили и Османската империя са изненадани от действията на България. Въпреки първоначалната заплаха от военен конфликт, разумът надделява.
С помощта на Русия, България постига международното признаване на Независимостта. През април 1909 г. са сключени три междудържавни споразумения между Русия, Османската империя и България. Русия се отказва от турски дългове в замяна на отказ на Османската империя от всякакви претенции към България. Така, по мирен път, Независимостта е призната от всички Велики сили.
Политически и икономически ефект
Независимостта не е само политически акт – тя е катализатор за дълбоки промени в българската държавност:
България придобива право да води самостоятелна външна политика и да сключва военни и търговски съюзи;
Гербът на страната е променен през 1911 г., а Конституцията е осъвременена;
Българските дипломатически мисии вече носят пълната тежест на държавата;
Икономическият суверенитет е възстановен – митническата политика вече се определя в София, а не в чужди канцеларии.
Независимостта – път към нови борби
След 22 септември 1908 г., България е напълно обединена и независима. Но пътят ѝ не спира до тук. Само няколко години по-късно тя се отправя към поредното велико дело – освобождението на останалите български земи в Македония и Тракия, където братята ни още са под чужда власт. Така започва подготовката за Балканските войни.
Честванията днес
Тържествената програма по повод празника традиционно започва в столицата – пред Паметника на Независимостта на площад „Княз Александър I“.
Истинската кулминация обаче е във Велико Търново – старопрестолния град, където преди 117 години народът ни възстановява своята историческа гордост.
С тържествени шествия, литургии, военни церемонии и народна признателност, България си спомня, че свободата не е даденост. Тя е извоювана – с меч, с перо, с дипломатическа мъдрост и с обединен народен дух.
Да живее свободна и независима България!
Независимостта е най-висшият акт на държавническа воля. Днес, повече от век по-късно, ние сме длъжни да помним, че тя не е просто исторически факт, а отговорност, която носим всеки ден.
Нека с гордост отбележим този празник, нека предадем заветите на поколенията на нашите деца и нека не забравяме, че:
Да бъдеш българин значи да уважаваш миналото, да отстояваш настоящето и да се бориш за бъдещето.
Честит празник, българи!
Be the first to leave a review.