Скрита инфлация в кошницата: Захарта поевтинява, но олиото „удря в земята“ с +10%
-
- септември 16, 2025
Докато официалната инфлация за август е едва 0,1%, а годишната се задържа на „приличните“ 5,3%, пазарната кошница на българина отново започва да тежи – и не от количество, а от цени. Статистиката сочи, че основната инфлация е ниска, но в магазина потребителят усеща друго: краставиците, чушките и ябълките се изстрелват нагоре, компенсирайки всяка друга евтина стока.
Цените на сезонните плодове и зеленчуци, вместо да се понижават както обикновено през късното лято, демонстрират непредвидено поскъпване. „Най-съществено увеличение се наблюдава при краставиците“, отбелязват от НСИ – зеленчук, който традиционно доминира летните салати, но вече изглежда все по-луксозен в очите на потребителя.
Някои хранителни стоки обаче вървят в обратна посока – дините, пъпешите, картофите и кореноплодните зеленчуци поевтиняват. Но дори това не успокоява притеснението на домакинствата, които се сблъскват с нестабилност при най-основните продукти.
„Световните пазари не се влияят от бъдещото преминаване към еврото. По-важни са съотношението между долара и еврото, както и глобалните климатични и геополитически фактори“, коментира Васил Симов, изпълнителен директор на Софийската стокова борса. Така че, ако сте очаквали, че „еврото ще ни вдигне цените“ – това (засега) не е оправдание.
Успокоение идва от пазара на захар – суровата нерафинирана е поевтиняла с 20% за година, а рафинираната – с 10%. Причината: стабилно производство, без ръст в глобалното потребление. Захарта остава, както Симов казва, „стоката, която успокоява всички“.
Но тази стабилност не важи за слънчогледа. В Русия и Украйна – двата гиганта в производството – цената на суровината е скочила с между 30 и 50% за година. Във Франция – с 25%. Маслодайният слънчоглед вече се търгува за над 600 долара за тон, а котировките на олиото в Ротердам надхвърлят 1300 долара за тон. И макар в България да се очаква по-умерено поскъпване – до 10% – това ще се усети директно в джоба на потребителя.
Царевицата също влиза в списъка с тревожни новини. Засушаването и намалените засети площи в България водят до слаба реколта и покачване на цените над 250 долара за тон. Въпреки това, според Симов, няма основание за паника – пазарът е отворен за внос.
За щастие, цената на хлебната пшеница остава стабилна – около 220–230 долара за тон. Няма „тревожни сигнали“, уверяват от борсата.
Дори цената на петрола изненадващо пада – под 70 долара за барел. Това би трябвало да се отрази благоприятно на логистиката и транспортните разходи, но на практика ефектът върху крайните цени в България често остава незабележим.
Обобщението? На фона на умерена инфлация и спокойни пазари, поскъпването на храните продължава да бъде скритият проблем в домакинските бюджети. Едни стоки поевтиняват, други – поскъпват, но българинът все по-често излиза от магазина с по-малко продукти за същите пари.
Следващият път, когато чуете, че инфлацията е „под контрол“ – опитайте се да напълните хладилника със същия бюджет.
Be the first to leave a review.
