Бетонът мълчи, институциите също РИОСВ – Пазарджик отговаря с линкове и формулировки, докато незаконното строителство в Цигов чарк остава между документите и реалността
-
- септември 16, 2025
В последните години язовир Батак и курортът Цигов чарк се превърнаха в учебникарски пример за това как законът и практиката вървят в различни посоки. „Топ Преса“ поиска от РИОСВ – Пазарджик по реда на Закона за достъп до обществена информация да обясни дали министерството на околната среда е било уведомено или участвало в съгласуване на строителни дейности и какви мерки са предприети срещу наличието на незаконни постройки. Отговорът, който получихме, е формален, изряден на хартия и безупречно подреден в законови препратки. Инспекцията ни изпраща към публични регистри, сайтове и таблици и накрая категорично заявява: за периода януари 2024 – юли 2025 в Цигов чарк няма констатирани незаконни постройки.
Това твърдение звучи чисто и удобно, но влиза в директен сблъсък с документи от самата община Батак. Само през 2019 г. там са издадени заповеди за премахване на незаконни строежи с конкретни констативни актове и имотни идентификатори. В същата година разрешенията за строеж са десетки, а премахнатите – едва два. Разминаването е толкова ярко, че поставя под въпрос смисъла на институционалния контрол. Как е възможно на един и същ терен да има доказани незаконни постройки, придружени със заповеди за премахване, а днес същата институция да твърди, че няма нищо? Отговор няма. Има само препратки и линкове.
Тук не става дума за дребни административни хватки, а за доверие в държавата. Когато една регионална инспекция се ограничава до формалното – „това не е в нашата компетентност“, „вижте регистрите“, „нямаме данни“ – обществото получава не информация, а празна обвивка. Точно тук идва задачата на медиите, включително „Топ Преса“, които показват фактите, подреждат документите и изваждат наяве несъответствията. Защото законът е ясен – строеж без съгласуване и без разрешение е незаконен. А незаконното подлежи на премахване. Когато заповедите стоят на хартия, но бетонът остава край язовира, не законът е слаб, а институциите.
Има едно просто правило, което не може да бъде заобиколено: държавата не е счетоводител на линкове, а гарант за законност. Формалните отговори прикриват реални проблеми. И ако язовир Батак днес е обграден от нови и стари постройки, то въпросът не е дали има данни в регистрите, а дали има държава на терен.
Експерти по екологично право коментират, че подобни формални отговори са класически пример за институционална защита чрез процедурен чадър. „Когато администрацията отговаря с линкове, вместо с конкретика, тя формално изпълнява закона, но по същество го обезсмисля. В случая с Цигов чарк не е достатъчно да кажеш, че няма данни – трябва да се обясни защо няма, какви проверки са направени, с кои актове е приключило всяко производство. Иначе се създава впечатление, че законът служи за отбиване на номера, а не за реален контрол,“ обяснява юрист с дългогодишен опит в сферата на ЗООС и ЗДОИ.
Архитекти и урбанисти също изразяват тревога. „Бреговата ивица на язовирите е чувствителна зона. Всяка нова постройка без проверка променя екосистемата и води до прецеденти. Ако днес институцията каже „нямаме данни“, утре същото ще се превърне в аргумент за още разрешения и още изключения. Това е път към безконтролно застрояване. Трябва ясна публична отчетност – кои постройки са законни, кои са незаконни и какво се случва след като е издадена заповед за премахване,“ казва специалист по устройствено планиране.
Решението започва с прозрачност. РИОСВ – Пазарджик и община Батак трябва да публикуват в реално време всички свои констативни актове, заповеди за премахване и доклади от проверки в отворен регистър, достъпен за граждани и медии. Това би изключило възможността институциите да твърдят, че „нямат данни“, защото всяко действие или бездействие ще бъде видимо и документирано. Законът вече предвижда подобни механизми, остава само те да се прилагат с реална воля, а не да се прикриват зад линкове и формални препратки.
Втората стъпка е контрол върху изпълнението на заповедите. Незаконният строеж не спира да бъде незаконен, защото е записан в таблица или е влязъл в съдебна процедура. Министерството и регионалните инспекции трябва да изградят механизъм за проследяване до финал – премахване, узаконяване или съдебно решение, с ясни срокове и отговорни лица. Без такъв цикъл институциите остават арбитър на хартия, докато бетонът на терен остава непокътнат.
Be the first to leave a review.
