Рибново без вода и без извинение. Водопроводът на Башев и политическата опека на Доган се оказаха провален проект за милиони
Рибново живее на режим. Хората свикнаха да пълнят туби през нощта. Свикнаха с калната вода. Свикнаха да чакат. Не свикнаха с обясненията. Новият довеждащ водопровод, изграден около 2012 година при кметуването на Ахмед Башев, представян като голямо решение за селото, не осигури вода. Селото продължава с дълги часови пояси без водоснабдяване, с компрометирано качество и с мрежа, която замръзва зимата. „Топ Преса“ проследи парите, нормативните изисквания и реалната хидравлика на системата. Изводът е категоричен. Проектът не постига основната си цел. Политическата символика се сблъска с физиката на тръбите.
Фактологията е твърда. Дължина на довеждащия водопровод около 17 км. Обща стойност около 3 милиона лева, като началното финансиране е поискано с писмо към Ахмед Доган и е осигурено чрез публични фондове. Селото продължава без пречиствателна станция за питейни води. Новият водоизточник в отделни периоди дава около 1 литър в секунда. Старият извор „Илистен“ традиционно е докарвал повече. Резултатът за потребителя е един. Няма достатъчно дебит. Няма достатъчно налягане. Няма достатъчно чистота.
Хидравличната математика е проста и безпристрастна. Рибново е около 3500 и дори повече жители. Консервативна норма за питейно-битово водоподаване е минимум 100 литра на човек за денонощие. Това означава около 350 000 литра на ден. Пресметнато в секунди селото се нуждае от приблизително 4 литра в секунда постоянен сигурен дебит. Новият източник дава около 1 литър в секунда. Дори в комбинация със стария извор селото остава на дефицит. Недостигът се превръща в режим. Режимът се превръща в криза.
Проблемът не е само в дебита. Проблемът е системен. По трасето има стари участъци с етернитови тръби, част от тях плитко положени. През зимните месеци се регистрират замръзвания и загуби. Загубите по остаряла мрежа типично надвишават 50 процента при лоша поддръжка. Загубите означават по-малко вода в чешмата, повече кал в чашата и хронично лошо налягане в горните махали. Водата често пристига мътна след валежи. Причината е повърхностен тип водоизточник, дерета без достатъчна защита и липса на пречиствателна стъпка. Когато няма коагулация, утаяване и филтрация, всяко по-сериозно дъждовно събитие вкарва наноси в системата. Резултатът отново е един. Вода, която не искаш да пиеш.
Нормативната рамка не е пожелателна. Законът за водите и Наредба № 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, изискват съответствие по показателите за мътност, микробиология и химия. Операторът на ВиК услугата е длъжен да осигури водоснабдяване при непрекъснатост, качество и налягане според лицензионните и техническите му условия. Когато довеждащият водопровод минава през вододайни зони, се прилагат режими за охрана на водоизточниците. Всяко движение на тежка техника или дърводобив в тези зони без адекватна защита увеличава риска от мътност и микробиологични отклонения. Липсата на пречиствателна станция за питейна вода противоречи на добрата инженерна практика при повърхностни източници. Това е записано в европейските и българските стандарти за питейно водоснабдяване. Системи, които черпят от дерета, се проектират със задължителни етапи на пречистване. В Рибново тази стъпка липсва.
Икономическата логика също не работи. Инвестиция от около 3 милиона лева трябва да реши недостига, а не да го маскира. Ако след строителството селото продължава на режим, ако качеството не отговаря на Наредба № 9, ако зимата водата замръзва в открити участъци, то това е провал на целта. Този провал има и политическо измерение. Проектът беше изграден в контекст на зависимост от политическо посредничество. Писма до партийни лидери, включително Ахмед Доган, от които се очаква да „уредят“ финансирането, подменят прозрачната проектна оценка с политическа услуга. Когато инженерната задача се превърне в предизборен ПР, инфраструктурата страда. Рибново плаща цената.
„Топ Преса“ поставя и въпроса за отчетността. Кой прие строежа. Как е доказано спазване на проекта. Какви са пусковите изпитания. Какви са измерените дебити и налягания в характерни точки. Къде е технологичната линия за пречистване. Как са обезопасени вододайните пояси. Кой контролира загубите. Къде е планът за подмяна на вътрешната мрежа, и защо след единични ремонти от по няколкостотин метра проблемът се връща след всеки снеговалеж.
Данните по-долу обобщават обещаното и реалността. Таблицата е базирана на публично известни параметри и инженерни норми за селото с около 3500 жители.
Показател | Обещано | Реалност
Цел на проекта | Решаване на | Режим на водата през
| недостига | денонощието, чести паузи
Инвестиция | ~3 000 000 лв | Изхарчени, без устойчив ефект
Дължина довеждащ водопровод | ~17 км | ~17 км, със слаба защита на трасето
Дебит от нов източник | Достатъчен | ~1 л/сек в периоди, недостатъчен
Необходим среден дебит | — | ~4 л/сек за 3500 жители при 100 л/ден
Качество на водата | Питейна | Чести епизоди на мътност след валежи
Пречиствателна станция | Имплицитно нужна | Липсва
Загуби по мрежата | Контролирани | Високи, със замръзвания и течове
Налягане в горните махали | Нормативно | Недостатъчно в пикови часове
Тази таблица казва всичко. Дебитът не стига. Пречистването липсва. Загубите са големи. Парите са похарчени. Политическата изгода е кратка. Техническият резултат е дългосрочен и негативен.
Правната перспектива допълва картината. При финансиране от ПУДООС или други публични източници се прилагат ясни изисквания за целесъобразност, икономичност и ефективност. Когато целта не е постигната, възниква въпрос за одит и за отговорност по Закона за публичните финанси. Когато качеството на водата не отговаря на Наредба № 9, операторът и общината дължат план за привеждане в съответствие, включително инвестиции в пречиствателни стъпала и реална охрана на вододайната зона. Когато има заплахи за здравето, Регионалната здравна инспекция следва да наложи мерки. Когато режимът се превръща в постоянна практика, КЕВР следва да изиска програма за намаляване на загубите и за гарантиране на минимални параметри на услугата.
Тук има и морален въпрос. Рибново е родното място на бившия кмет Ахмед Башев. Място, което би трябвало да бъде пример за добре решен локален проблем. Вместо това селото е хронично прецакано. Водопроводът се превърна в символ. Символ на проект, който служи на лозунга, а не на човека. Символ на зависимост от партийна благосклонност, а не на прозрачна инженерна експертиза. Символ на пропусната надежда.
Какво следва. Техническият път напред е ясен. Трябва сигурен източник с минимален устойчив дебит около 4 литра в секунда. Трябва пречиствателна линия за повърхностна вода. Трябва подмяна на уязвимите участъци и топлинна защита срещу замръзване. Трябва активна охрана на вододайната зона. Трябва реален мониторинг на налягания, дебити и загуби с публично оповестяване. Политическият път напред също е ясен. Край на посредничеството чрез партийни покровители. Проектите минават през независима оценка. Парите следват резултата.
„Топ Преса“ ще продължи да пита и да мери. Кой, кога и как приема системи, които не работят. Кой подписва, че водата е годна, когато хората пълнят кофи с кал. Кой отчита милиони срещу режим. Водата е право. Не е ПР. В Рибново това право е нарушено. Ремонтът на доверието започва от ремонт на тръбите. И от отказ от политическа опека, която струва скъпо, а не дава вода.
Показател | Обещано | Реалност |
---|---|---|
Цел на проекта | Решаване на проблема с водата | Режим на водата, дълги часове без снабдяване |
Инвестиция | ~3 000 000 лв | Парите похарчени, ефект липсва |
Дължина на водопровода | ~17 км |
Be the first to leave a review.