ШОК за цял Благоевград! Смърт в линейката: Д-р Владимир Пандев обвинен за фаталната грешка със 5-годишно дете, докато самият той е на болнични с тежко заболяване
-
- септември 1, 2025
Окръжна прокуратура – Кюстендил внесе обвинителен акт срещу д-р Владимир Пандев, 54-годишен лекар от Благоевград и настоящ управител на общинската Специализирана белодробна болница (тубдиспансера). Обвинението е по чл. 123, ал. 1 от Наказателния кодекс – причиняване на смърт поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Минималното наказание е 1 година лишаване от свобода, максималното – 6 години. Като допълнително наказание съдът може да приложи чл. 37, ал. 1, т. 7 НК – лишаване от право да упражнява лекарска професия.
На 19 май 2024 г. 5-годишният М.Х. от село Стоб се почувствал зле. Въпреки медикаментите, състоянието му не се подобрило и семейството извикало спешна помощ. На адреса пристигнал екипът с дежурния лекар д-р Пандев. По данни от обвинителния акт и заключенията на съдебните експерти, детето било в увредено общо състояние, с дехидратация и симптоми на тежко възпаление – клинична картина, изискваща незабавна хоспитализация, лабораторни изследвания и вливане на течности.
Вместо това д-р Пандев предписал домашно лечение, обявявайки, че става дума за вирус. По-късно същата вечер състоянието на момчето рязко се влошило и родителите отново извикали 112. При второто посещение лекарят установил липса на жизнени показатели. Въпреки сърдечния масаж и транспортирането към МБАЛ – Благоевград, детето било прието в болницата в клинична смърт. Реанимацията продължила още 40 минути, но без резултат.
Назначените експертизи са категорични: смъртта е настъпила от остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност на базата на вирусна инфекция – пневмония, тонзило-фарингит и отит. Експертите подчертават, че съществува пряка причинно-следствена връзка между липсата на спешно болнично лечение и настъпилата смърт. Ако детето е било прието своевременно, имало е шанс за благоприятен изход.
Това поставя няколко тежки въпроса: как е възможно лекар с подобна репутация и минали скандали да бъде назначен отново за управител на общинска болница? Защо Община Благоевград, като едноличен собственик на капитала на тубдиспансера, е допуснала човек с толкова спорно минало да оглави лечебно заведение? Защо Българският лекарски съюз не упражнява дисциплинарен контрол, след като по чл. 127, ал. 1 от Закона за здравето всеки лекар е длъжен да осъществява медицинска помощ в съответствие с правилата за добра медицинска практика? И не на последно място: колко още „условни присъди“ ще виждаме при смърт на пациенти, преди системата да признае, че става дума не за отделни грешки, а за хроничен проблем?
Юридическият анализ е ясен. Чл. 123, ал. 1 НК се прилага, когато деянието е резултат от непредпазливост при упражняване на професия, свързана с повишена опасност. В случая лекарската професия е именно такава. Налице е и чл. 11, ал. 3 НК – непредпазливост, изразена в небрежност: деецът е могъл и е бил длъжен да предвиди последиците. Съдебната практика в България показва, че в повечето случаи наказанието е условно – например хирургът от Сливен (2017) с 18 месеца условно, анестезиологът от Разлог (2020) с 2 години условно, двамата лекари в Габрово (2020) – също условни присъди. Но има и ключов прецедент: д-р Марин Райчев от Силистра получи 4 години ефективен затвор и лишаване от право да практикува 4 години (2013 г.), защото съдът прие, че става дума за груба лекарска немарливост в спешно отделение. Случаят с д-р Пандев по своята тежест и обществена чувствителност е напълно съпоставим с този в Силистра.
Защитата на д-р Владимир Пандев вероятно ще опита да изгради стратегия около чл. 13 НК – „неизбежна грешка в преценката“, като твърди, че симптомите на детето са били двусмислени и не са изисквали незабавна хоспитализация. Възможно е да бъде изтъкнато, че вирусните инфекции при деца често протичат тежко и прогнозата е трудна, както и че смъртта е настъпила внезапно от усложнения, които не са могли да бъдат предвидени. Като допълнителна линия може да се акцентира на обстоятелството, че самият обвиняем в момента е тежко болен и на болнични, което да бъде представено като смекчаващо обстоятелство по чл. 54 НК.
Съдът обаче ще трябва да оцени фактите спрямо обективните доказателства: съдебномедицинските експертизи категорично сочат, че е налице дехидратация, възпалителни процеси и клинична картина, изискваща спешна хоспитализация. Това поставя случая в хипотезата на чл. 11, ал. 3 НК – непредпазливост поради небрежност, защото лекарят е бил длъжен и е могъл да предвиди последиците. Аргументите за „трудна прогноза“ могат да бъдат оборени именно чрез експертното заключение, според което шансът за благоприятен изход е бил реален при своевременно лечение. Така тежестта на доказателствата накланя везните към ефективна присъда, съпроводена с лишаване от право на лекарска практика, а не към условна санкция.
Редакционен коментар: Делото „Пандев“ е тест за правосъдната система и за здравеопазването. В него няма място за половинчати решения. Съдът разполага с категорични експертизи, прокуратурата е формулирала обвинението по един от най-тежките текстове в НК за медицинска грешка, а обществото очаква справедливост. Условна присъда би била скандал – сигнал, че детският живот е с по-ниска стойност от авторитета на един лекар.
Редакцията ни настоява за отговори и действия: Община Благоевград е длъжна да отстрани д-р Владимир Пандев от поста управител на тубдиспансера до приключване на делото. Българският лекарски съюз следва да приложи дисциплинарни процедури по чл. 189 от Закона за здравето. Министерството на здравеопазването трябва да изиска пълна проверка по чл. 6 от Закона за лечебните заведения. А съдът е този, който трябва да покаже, че законът не познава компромис, когато става дума за смърт на дете. Ефективна присъда в този случай няма да върне живота на малкия М., но ще покаже, че България може да бъде държава на справедливостта, а не на безкрайните оправдания.
Be the first to leave a review.
