ПО СИГНАЛ! Жесток тормоз, изпражнения по вратите, заплахи за убийство и пълно бездействие на полицията: Жителка на с. Теплен години наред живее в ужас и страх
-
- август 25, 2025
Опит за убийство, ежедневни унижения, замеряне с камъни и шишета, врати намазани с изпражнения, ударен автомобил и институции, които вдигат рамене. Това е реалността, в която живее жителката на село Теплен, община Хаджидимово – Емилия Масарлиева.
Днес, 25 август сутринта тя дойде в редакцията на нашата медия със сигнал от 4 страници – отчаяна, че след години тормоз от съседа ѝ Алеко Зефиров Келешев все още няма кой да я защити.
Отчаяната жена: „Не знам вече към кого да се обърна“
В разказа си, което бе представила по нейно желание в писмен вид, Емилия започва така:
„Имам един проблем, който много години не можем да го решим и не знам вече към кого да се обърна. Край къщата на Алеко Зефиров Келешев има два пътя към които аз трябва да минавам, единият да ида до градината и най-важният да ходя до Аята дето отглеждам животни. Имам крава, теле и коне и на мен повечето време от денонощието ми е там. А той за да ме изгони от там, както направи с комшията ни – прогони го от къщата му.“
Тя разказва, че всеки ден домът ѝ се превръща в мишена.
„Всеки ден, пикае на вратата ни и я маже с лайна. Когато съм вътре, хвърля шишета във вратата, за да може като излизаш да чистиш още един час, защото няма как да пуснеш животните да излязат да идат да пасат. Май месец хвърли шише, не се счупи и синът ми го взе и си го върна обратно у тях, а той веднага извади пушката и искаше да го убие и му каза „Ебах мамка ти, сега те утрепах“. Само намесата на жена му попречи да не се случи най-лошото.“
„Не мога да отида сама при животните си“
Масарлиева признава, че живее в постоянен страх.
„Късмет извадих, че не ме улучи, защото аз не мога да бягам – имам тежка операция на коляното. Мъжът ми пуска животните, а жена му минава пред него и ги бие с пръчка, за да нервира мъжа ми да ѝ посегне, но той винаги се въздържа. Видяха, че каквото и да правят не могат да ни накарат да се махнем. И започнаха всеки ден да мажат вратата с лайна.“
Общинският кмет на Хаджидимово я изслушва и насочва към полицията
Отчаяната жена търси помощ от общинския кмет на Хаджидимово, който, за разлика от полицията, я приема сериозно: „Отидох да се оплача при Общинския кмет. Изслуша ме внимателно и ме посъветва да ида в полицията да направя жалба.“
„Протоколите на полицията обаче са написани така, че всичко да изглежда наред“
По думите на Емилия, тя подава жалба при полицай, като колегата му, по това време е бил в отпуск.
„На 18.08 полицая ни викна с мъжът ми, защото и мъжът ми беше изпратил жалба до Областната управа. Пръв влезе мъжът ми, а аз втора. Повтарях на полицая, че ме е страх да ходя при животните и винаги ходим с мъжа ми двамата. А полицаят ме пита на магазина и по пътя движа ли се сама, а аз му отговорих, че магазинът е до моята къща, а животните или така нареченият Аята са до неговата къща. И в протокола писа, че не ме е страх да се движа свободно по пътя и да влизам в магазина, НО не отбеляза, че сама не мога да ида да си нахраня животните.“
По думите на Емилия, на следващият ден, след пореден инцидент тя звъни на полицая, за да дойде и да види с очите си, отговорът му е унизителен: „Ти не си никоя да забраняваш кой как да си чисти двора. Ако не ти харесва – обърни се към съда.“
Именно тогава се е намесил и кмета на село Теплен
На 19 август Масарлиева е принудена да извика и кмета на село Теплен. „Отидох да викна кмета на селото, дойде и се наложи да извика полиция, защото на кмета казва едно – че той ги хвърля във вратата, а на полицията казва, че не знае нищо. Точно този ден трябваше полиция да дойде в селото, защото е повикана и от кмета, а полицаят предишният ден ми направи протокол, че всичко е наред.“
Ударен автомобил – случайност или поредна заплаха?
Към тормоза се прибавя и инцидент с автомобила на семейството. „На 16.08 събота през нощта неизвестен извършител удря с автомобил левия преден калник на нашия автомобил, паркиран на тротоара под навеса срещу кметството. На 18.08 подадохме жалба в полицията в град Хаджидимово и когато се върнахме оттам, колата беше почистена от останките на другият автомобил, който е ударил. СВ6407ММ.“
„Такъв полицай трябва да си живее в собствения си живот и да не ходи на работа“
Емилия завършва писмото си с горчиви думи към служителите, които е търсила за помощ: „И ми каза, че не съм само аз на неговата глава, а има собствен живот. А аз мисля, че такъв полицай трябва да си живее в собственият си живот и да не ходи на работа.“
Въпросите, които остават
Случаят на Емилия Масарлиева поставя пред обществото тежки въпроси: защо при толкова жалби – до общинския кмет, до кмета на селото, до полицията и дори до областната управа – никой не е предприел мерки?
Защо полицията омаловажава фактите и протоколите са написани така, сякаш проблем няма? Кой ще поеме отговорност, ако утре този тормоз завърши със смърт?
Апел към институциите
Редакцията на нашата медия настоява прокуратурата, МВР и областната управа да се самосезират по случая. Историята на Емилия Масарлиева е тест за държавата – дали един обикновен човек от село Теплен може да получи защита, или ще бъде оставен да живее в страх и унижение.
Право на отговор
Редакцията на медийна група Топ Преса, предоставя право на отговор на всички засегнати страни. Готови сме да публикуваме и тяхната позиция по случая.
Be the first to leave a review.
