МЪЛНИЯ! Битката за истината: римски ли е мостът край Абланица или османски?
Старият каменен мост над река Бистрица между селата Абланица и Боголин от векове е вдигал прах от легенди и догадки. За едни той е „римски“, за други – османски. Истината, както често става в историята, е по-сложна и многопластова.
Мостът е изграден от добре обработени каменни блокове, подредени в характерен свод. Именно този архитектурен елемент – дъгата, е белег на римската инженерна школа. Но това съвсем не означава, че самите римляни са оставили този мост в сърцето на Родопите.
„Наричат се римски от уважение към технологията, но реално голяма част от тези мостове са дело на византийската пътна мрежа, наследена и ремонтирана по време на османския период“ – твърдят историци. В подкрепа на това стоят документи от Истанбулския архив, според които в началото на XVIII век Османската империя предприема мащабни ремонти и възстановяване на пътища в Родопите, за да може войската от Филибе да премине планината по пътя към Кримската война.
Местната традиция обаче е различна – за хората от селата мостът винаги е бил „римски“. Това название е останало през поколенията, не като научно определение, а като символ за древност и устойчивост. „Римски мост“ звучи гордо и внушително, докато „османски“ звучи по-близко и обикновено.
Истината вероятно е някъде по средата. Мостът е строен или поне възстановяван от местни майстори през Средновековието, а през османската епоха е бил поправян и подсилван. Технологията обаче е онази, която римляните са въвели преди хилядолетия – здрава дъга, устойчива на времето и природата.
Днес този мост край Абланица и Боголин е повече от каменно съоръжение. Той е културен паметник, жив урок по история и доказателство, че когато инженерна мисъл и човешки труд се съчетаят, резултатът остава за поколенията. Независимо дали ще го наречем римски, византийски или османски – той си остава част от българската памет и част от лицето на Родопите.
Be the first to leave a review.