Благоевград! Бай Ганьо в Общинския съвет: карирани панталони, празни джобове и мокасини на бос крак
-
- август 4, 2025
Благоевградският „елит“ вече няма лице. Или ако има, то е намазано с евтин крем за бръснене, подстригано в гаражен салон и лъха на лош парфюм от промоция. Това е бай Ганьо от село, който днес се е превърнал в Кирякстефчов с мокасини на бос крак и карирани панталони с навити крачоли. Загладил е косъма и е влязъл в „големия град“, за да прави „бизнес“. В кавички, разбира се, защото зад маската на „успешен предприемач“ стои поредният тарикат, който прави борчове, не плаща сметки и събира безплатните салфетки от ресторантите, където кани хора на срещи, но чака те да платят.
Този типаж не просто е нахален – той е институционализиран. Влиза в общинския съвет с 200 гласа, повечето от които купени или изпросени, и веднага започва да чете морал. Днес е политик, утре е бизнесмен, в петък вечер е герой от мутренските времена. Разказва как е пиел с Жоро Илиев, как Кьоравия му се е молил, а в понеделник сутрин праща молби за обществени поръчки. Това е двойният стандарт на „новата политическа порода“, която всъщност е старата – просто с по-грозни дрехи и по-дебела кожа.
Езикът му е изкривен до неузнаваемост. Говори „КафА“, ще „хоии у София“, опитва да се прави на гражданин, но във всяка сричка прозира селският комплекс и жаждата за признание. Вече не се срамува, че е смешен – гордее се. Издигнат от липсата на избор, натикан в креслото от апатията на избирателите, той не просто заема място – той руши.
И когато медиите го разкрият, когато му кажат истината в очите — че е фалшив, елементарен и алчен — той не се трогва. Напротив. Усмихва се самодоволно и почва да разпраща линкове на статии с името си. Защото в неговото болнаво съзнание, щом си писан по вестниците, значи си важен. Значи си фактор. Не го интересува съдържанието — интересува го само, че го има.
Това го подхранва. Прави го по-нагъл. Пише си коментари сам под новините, харесва си снимките, праща си постовете по вайбър групи с „приятели“. И все по-малко му пука за града, а все повече – как изглежда в очите на хората, които така или иначе го презират. Защото ако няма внимание, ще остане това, което винаги си е бил – никой.
Be the first to leave a review.
