САТАНИНСКА СЕКТА В РОДОПИТЕ: МЛАДИ СКИТНИЦИ СЕЯТ МРАК И УЖАС ПО ПЪЛНОЛУНИЕ НА БЕЛИНТАШ, ВКАМЕНЕНАТА СВАТБА И КОЗИ ГРАМАДИ!- ЕКСКЛУЗИВНО В ТОП ПРЕСА!
-
- юли 15, 2025
РОДОПИТЕ – Портал към Ада? Или убежище за ДЕМОНИ?
Сектите – това са затворени общества, често с харизматичен лидер и строго дефинирани правила, които се отклоняват от общоприетите религиозни или социални норми. Те привличат последователи с обещания за просветление, спасение или алтернативен начин на живот, но често водят до изолация, манипулация и дори трагедии.
Историята е пълна с примери за секти, чиито доктрини са довели до фатален край за техните членове, било то чрез масови самоубийства, насилие или постепенна ерозия на личността.
Родопите, от своя страна, от векове са обвити в мистика и легенди.
Тази древна планина, дом на тракийски светилища и необясними феномени, винаги е привличала търсачи на духовност и алтернативни пътища. Но какво се случва, когато тази мистика се преплете с присъствието на съмнителни групи, а древните места се превърнат в сцена на зловещи събития? Именно такъв е случаят в Крумовградско, където странни млади мъже и жени от Западна Европа бродят из Родопите, предизвиквайки страх и недоумение сред местните жители. Те се настаняват в изоставени къщи и разпъват палатки, оставяйки след себе си купища хранителни отпадъци и празни бутилки от алкохол. Поведението им е необичайно – палят огньове, спят по земята и общуват с жестове. Местните хора ги намират за странни, смятат ги дори за последователи на секта.
Тези подозрения не са безпочвени. Далеч по-зловещи са слуховете, които циркулират сред хората – подозрения за сатанинска секта, свързана с мистериозната смърт на словашките братя Колесар.
Дали Родопите се превръщат в сцена на окултни ритуали, провеждани от тези млади чужденци, които според очевидци се събират по пълнолуние край древни храмове и мегалитни структури като Белинташ, Вкаменената сватба или Кози грамади?!
Последна спирка на русолявите мъже и жени бил района около село Лещарка. „Не знаем какви са. Палят огньове, спят по земята, хвърлят си боклуците навсякъде. Иначе не са агресивни. Пазаруват в местни магазини по селата. Не говорят български, разбират се с жестове с нашенци“, разказват жители на родопски села. Местните намират новодошлите за странни, смятат ги дори и за последователи на секта, в която са членували и братята Колесар, които бяха открити мъртви преди около 10 години-точно когато се заселиха и първите такива сектанти по Родопите.
Странната смърт в Родопите: Братята избрали да се обесят на клон от единствения габър в боровата гора
20 септември, вечерта, 2013 година недалеч от смолянското село Загражден. Животновъд се прибира от паша с овцете. Точно когато подминава Глогино, зърва край пътя труп. Той е силно разложен и почти не си личало на какъв човек е – млад или стар. Пастирът забелязва около остатъците от врата въже – явно тялото е било обесено. Човекът вика полиция и само за един час из двете села тръгва мълвата, че наоколо е станало убийство. Полицаите установяват, че мъртвите са всъщност двама – обесени в обща примка. Намират и документите им – това са двама братя от Словакия – Бранислав и Марсел Колесар. На 200 метра от тях се намира палатката, която са опънали като за излет. Какво са дирили по тези места, защо са намерили смъртта си и най-важното – защо в обща примка? Това са въпроси, които криминалистите започват да разнищват. Аутопсията на съдебния лекар така и не открива нещо, което да е в помощ на разследването. Следи от насилствена смърт няма. Единственото ново е, че е установена приблизителната дата на смъртта – 20 дни преди телата да бъдат открити. Дали пък не става дума за ритуално самоубийство?
Сред местните хора витаят множество зловещи слухове, сред които и този, че младите мъже се криели от някого и затова са дошли с палатки вдън гори. После обаче били разкрити от килърите и убити по особено жесток начин. Говори се дори, че 26-годишният Бранислав и по-големият с 9 г. Марсел първоначално са висели на примката, обесени за краката, с главите надолу. Все пак полицията разполага с една тънка нишка, която започва да разплита – до телата са намерени тефтери със записки. Текстовете са на английски и на словашки, но така и не става ясно дали написаното е прощално писмо или просто записки от преживянато в България.
,,Много са пили тия словачета, там има разпилени поне 10 шишета мастика и 20 бутилки бира от по 2,5 литра“, казват в Глогино. Момчетата правели почти всяка вечер сметка от по 50 лв. в местните магазини. Половината отивала за алкохол. Хората изчисляват, че на вечер им се падат по 1 л твърд алкохол и 4-5 л бира. Бутилка узо и половин шише бира се въргаляли в местността Бекирова ливада, където двамата намират смъртта си. ,,Досега не съм чувал за по-невероятна смърт. Няма как това да е убийство, хората тук са кротки, не се случват такива неща“, вълнува се кметът Венцислав Шишков. Управникът е един от първите, които са били до труповете. Лично той ги превозил с високопроходима уазка до моргата в Смолян.
Словаците си избрали за бивак
място, до което води горски път
Местоположението му не издава, че са опитни планинари – нито има наблизо вода, нито сериозен заслон при евентуална буря. Тъй като са били с велосипеди, падналите дървета не им пречели. По-късно, за да закарат до болницата телата им, ги отстранили с резачка. ,,Няма как да са убити и обесени, дотам кола трудно стига, а и как да премине през падналите дървета и да ги закара точно там“, казва 73-годишният Асен Асенов.
Той изчисли, че за последните години между 5-има и 6-има души в Загражден се обесили, но словаците едва ли знаели този факт. Лично бай Асен не е контактувал с чужденците. ,,В Загражден през лятото минават стотици младежи като тях от чужбина или страната, харесват района за пешеходен туризъм и ние не можем да обърнем на всички внимание“, обясняват местните.
Примката, в която били вързани двата трупа, била от стоманено въже. Най-вероятно то е намерено в гората. Такива въжета се използват за теглене на трупи. Клонът, на който са висели телата им на около 10 м височина, се счупил с времето и полуразложените трупове паднали близо до палатката си. Те са увиснали на габър, който е единственото широколистно дърво в боровата гора. Според разследващи гледката е била ужасяваща.
Не можело да се различи къде свършва тялото на единия и започва на другия. Месата
на братята се разпадали и се сливали между кокалите им.
Темата за жителите на Загражден е как двамата са се обесили заедно и потресаващата гледка на мястото от полуразложени трупове с изкълвани от птици очи. Край труповете под камък са открити документите на 35-годишния Марсел. ,,Два дни след това на един камък открих личната карта на Марсел“, казва кметът. И двамата с фамилия Колесар са от Кошице. В района край палатката са намерени багажи, храна и 30 лв. Липсвали други документи, както и кредитни и дебитни карти. ,,Нямаше валута в евро, дори един цент не бе открит. Не е моя работа да правя изводи, но сякаш са се обесили, като свършили храната, пиенето и парите“, разсъждава кметът на Загражден.
При обиска в багажа им освен тефтерите имало и разхвърляни листове с бележки. ,,Възможно е да има предсмъртно писмо в част от тези бележки, но трябва преводач да види дали написаното има отношение към смъртта им“, каза прокурор Иван Спиров, говорител на окръжната прокуратура в Смолян. Той отрече засега да има данни за предсмъртно писмо, написано от двамата братя, или пък
съмнения за ритуално убийство
каквито слухове тръгнаха. В района на бивака нямало намерени спринцовки и дрога, за каквото се съмнявали местните.
Двамата се появили в Загражден преди около месец – на събора на селото на 31 август. Тогава се хванали да играят на общото хоро на мегдана. Опитвали се на руски да обясняват на местните, че са идвали тук и миналата година на лагер до близкото до Загражден – с. Рибен дол. Точно тогава, през август м.г., последователи на движението ,,Небесна дъга“ от 3 континента по пълнолуние си направиха лагер в закътана местност край селото. ,,Небесна дъга“ е създадено в САЩ през 1969 г. от противници на войната във Виетнам с философия, заимствана от индианското племе хопи. Много бързо обаче от движение то се превръща в подобие на църква със собствени философски разбирания за живота и всевишните сили, които го управляват. Шамани от това племе пророкуват например, че на Земята ще се появят хора без националност, които ще преобразят Земята и ще бъдат известни като Воините на Дъгата. Местните разказват, че се дивели на близо 100-те рошави и изрисувани чужденци от цяла Европа, Аржентина и Азия на възраст от 5-годишни деца до над 60-годишни мъже. Словаците по същия начин и сега си направили бивак насред гората с една двойна палатка и слизали често в селото да пазаруват. Не знаели обаче български и контактът им с местните бил с жестове и мимики. Знаели само ,,хляб“ и ,,алкохол“.
,,Започваха да пият още пред магазина“, разказват в селото. Хората описват единия с руса дълга коса, а другия – късо подстриган и тъмнокос. Не се притеснявали от тях, тъй като момчетата били усмихнати, кротки и нормално облечени. Последно пазарували в един от двата селски магазина на 5 септември. Като не се появили пак, хората помислили, че са си заминали. Словаците се движели с два велосипеда. В района не е открит автомобил и се предполага, че са дошли с колелата в Родопите. До момента телата им не са потърсени от техни близки.
В представянето си на страницата си във Facebook Бранислав Колесар е написал, че е завършил железничарско училище в Кошице и работи във филиал на ,,Форд“ в Манхатън. Пак оттам става ясно, че е дошъл от Америка, за да прекара отпуска си с брат си. Двамата са запалени планинари и заради това са избрали Родопите като дестинация. Бранислав се увличал от религия и езотерика и е членувал в учението „Небесна дъга“.
Учението „Небесна дъга“ на Ханс-Юрген Хумес – още една религиозна общност от „екологичен“ тип в България
Преди точно десет години (август 2015 г.) българските, а и две-три чужди медии писаха за заселили се в България, в ивайловградското село Одринци, немци, които се откъснали от светския си начин на живот в Германия и дошли да водят тук природосъобразен такъв и постепенно се обособили в комуна с явен религиозен уклон.
Става въпрос за мини (към момента) религиозната общност от „екологичен“ тип, която носи името „Духовно общество ‘Небесна дъга’“. Други подобни, но в по-големи мащаби са вече познатите ни руски „Анастасия“ и „Църква на Последния завет“ на Виссарион.
През януари 2017 г. пресата отново беше фокусирана върху „Небесна дъга“, тъй като жена от обществото роди в дома си без лекарска намеса – типичен белег за общности от подобен тип. Веселин Димитров Абаджиев, кметски наместник на трите почти обезлюдени села Мандрица, Одринци и Сив кладенец сподели, че жената е родила без лекарска помощ. „Това са си техните традиции, по стар обичай не допускат никого на ражданията“, допълни той.
Какво знаем обаче за тази нова религиозна общност от екологичен тип, която пуска корени у нас и подобно на други групи се заселва в изоставени села в България и най-вече в Родопите и закупува имоти и земи там.
Началото
Обществото „Небесна дъга“ е с около 10-годишна история. Неин основател е Ханс-Юрген Хумес (роден през 1958 г.), бивш дърводелец от известния южногермански курорт Мьонхенгладбах, който твърди, че е открил лечебната сила на билките, след като е получил видения, докато бил болен. Добива популярност чрез лекуване със спиритистки сеанси, медитиране, билки и минерали. Хумес се самопровъзгласява за „шаман“.
В България, новозаселилите се членове на духовно общество „Небесна дъга“ закупват няколко изоставени къщи в Одринци, които към момента, според вече гореспоменатия кметски наместник В. Абаджиев, са 5 на брой. Някои от тях живеят в къщите, а други – все още в палатки. Плановете им са да купят и още къщи в селото, затова групата учи усилено български език. Междувременно Общинският съвет в Ивайловград е дал съгласие и за продажбата на сградата на бившето училище в с. Одринци за изграждане на „здравен център“,
в който най-вероятно шаманът Хумес ще практикува своите „техники“ на природолечение.
Според запознати, членовете на „Небесна дъга“ са най-малко 30 на брой – и възрастни и деца. Сред тях са хора с различни професии: лекар, медицинска сестра, физиотерапевт, художник, бизнес-консултант, скулптор, домашна помощница… Всички те са напуснали работата си и са избрали т. нар. природосъобразен начин на живот, тъй като вярват, че всяко място имало своя енергия.
Духовното общество „Небесна дъга“ има и свой собствен символ – това е равнораменен кръст, вписан в кръг с преминаваща през него дъга. Изобразен е на фона на екваториални и иглолистни гори, и синьо небе. Дъгата
в символа, сочи Хумес, е тази, която изпълва човешките същества с кураж и упование, за да обединят силите си и да ги вложат в това, което е важно за тях. Интернет-страницата на духовно общество „Небесна дъга“ http://www.spirebo.com/ с явно пропагандна цел е разработена на три езика – немски, английски и български.
От социологическа гледна точка
„Духовно общество ‘Небесна дъга’“ може да бъде причислено към новите религиозни движения от все още отворен тип. Макар да са разпродали имуществото си, да са напуснали семействата и близките си, за да следват един самопровъзгласил се шаман и да живеят в един аскетичен микро-свят, където медитират и се отдават на екологично земеделие, към момента членовете на обществото не са на 100% откъснати от заобикалящата ги среда, дори приемат и канят посетители! Ако трябва да направим сравнение, то животът на членовете на „Небесна дъга“ наподобява към момента по-скоро на този на членовете на познатото ни вече екологично НРД „Анастасия“, отколкото на този на последователите на Виссарион. Дали обаче с времето Х.-Ю. Хумес ще се превърне в новия Виссарион и общността му – в новата „Църква на Последния завет“, това предстои да видим.
Be the first to leave a review.
