ИВАН БАЛАБАНОВ: ГАЙДАТА НЕ Е ИНСТРУМЕНТ – ТЯ Е ГЛАСЪТ НА ДУШАТА
-
- юли 8, 2025
Интервю на Топ Преса с един от най-ярките представители на родопската музика – Иван Балабанов. Потомствен гайдар, създател на гайдарски състав „Петко Войвода“ в София и четирикратен носител на първа награда от надсвирването в село Гела. С него разговаряме за корена, за вдъхновението и за мисията да пренесеш традицията напред – с чест и любов.
– Иван, как започна всичко? Кога гайдата те повика за първи път?
– Аз не съм я избрал – тя избра мен. Роден съм в Широка лъка, а между Гела и Перелик всяко дете се ражда с мелодия в сърцето. Бях на пет, когато хванах гайдата на дядо ми Стайко. Оттогава не съм я пускал. После имах щастието да уча при Костадин Илчев и Тодор Тодоров – и двамата са не просто учители, а светини.
– Днес си преподавател, композитор, носител на награди. Кое остава най-ценно за теб?
– Най-ценното е, когато някое дете от Перник, Варна или София дойде в залата в София и каже: „Искам да свиря като теб“. Тогава знам, че традицията не умира. Свиренето на каба гайда не е само звук – това е възпитание, характер, дълбока връзка с рода и земята.
– Каза, че гайдата говори. Какво ни казва днес?
– Казва да се върнем. Към себе си. Към онова тихо и истинско в нас. Гайдата не може да лъже – тя не търпи поза. Затова и хората я усещат – от първата нота. Тя не е за сцена, тя е за душата. За кръщене, за прощаване, за сватба, за събор. За живот.
– Разкажи ни за гайдарския състав „Петко Войвода“. Какво е да водиш млади гайдари в големия град?
– Това е кауза. В София хората са далеч от Родопите, но не и от родопската душа. Съставът ни събира момичета и момчета от цяла България. Събираме се, свирим, говорим, живеем традицията. И на сцената не сме просто музиканти – сме род. Сила. И вяра.
– Имаш ли лично послание към младите българи?
– Да не се срамуват от това кои са. Гайдата не е старомодна – тя е вечна. Тя е като бабината носия – изглежда от миналото, но когато я облечеш, ти си по-българин от всякога. Да търсят истинското – не по телевизора, а по баирите, в песните, в погледа на дядо и в прегръдката на майка.
– Какво следва за теб – нови албуми, турнета, идеи?
– В момента работя по трети албум, вдъхновен от обичаи и ритуали от малките родопски села. Ще има и живи записи, и нови композиции. Освен това подготвяме и майсторски клас в чужбина – защото българската гайда вече звучи и в Берлин, и в Чикаго.
– Последно – какво е за теб Родопа планина?
– Майка. Утеха. Вдъхновение. Когато се кача на Перелик и чуя тишината – тогава разбирам колко шумна е душата ми. Но и колко благодарна. Заради тази планина, аз съм това, което съм.
Благодарим ти, Иване, че си живата връзка между корена и кръвта, между песента и човека. Продължавай да свириш – България слуша.
Интервюто взе: Топ Преса
Снимка: личен архив на Иван
Be the first to leave a review.
