ТОП ПРЕСА ЕКСКЛУЗИВНО: „Българското хоро е в сърцето ми – но от Преслава се уча как се обича сцената“
Интервю със Светла Дукатева – родопското момиче, което пее като вятър над чановете и мечтае с очи към върховете на попфолка
Родена в сърцето на Родопите, израснала в песента на чановете и в уюта на истински български семейни традиции, Светла Дукатева е име, което вече не звучи само в планината. Тя се превърна в символ на възрожденски дух, музикален талант и искрено родолюбие. Родена на 6 февруари 1994 г. в Смолян, израснала сред музиката на родителите си – майка ѝ народна певица, баща ѝ – тамбурист – Светла още от малка поема по пътя на фолклора. Пяла е в ансамбъл „Орфей“, завършила е музикална педагогика в Софийския университет, а днес е не само певица, а и преподавател, посланик на българската традиция и вдъхновител за младите.
Срещаме я в едно от редките ѝ спокойни утрини, между концерт, урок и нова песен. Топ Преса я записа за първи път – без нотите, без камерите, само със сърцето.
– Светла, ти си едновременно традиция и нова вълна в народната музика. Как стигна дотук?
– С песен. Така тръгнах – с песен. У дома винаги се пееше – не като задължение, а като начин на общуване. Майка ми е народна певица, татко свиреше на тамбура. Още преди да проговоря, съм пяла (смее се). Ансамбъл „Орфей“ в Смолян ми даде много, научих се на дисциплина, на любов към сцената. След това дойдох в София и осъзнах, че и тук можеш да носиш Родопите – в гласа си, в стойката си, в песента.
– А кога реши, че искаш да бъдеш и учител?
– Мисля, че беше едновременно с желанието да пея. Аз не мога да пазя нещо хубаво само за себе си. Вярвам, че ако Господ ти е дал глас, талант, мисия – тя трябва да стигне до децата. В училище съм щастлива. Пея с учениците, обяснявам какво значи едно хоро, защо една носия не е просто дреха, а история. Когато дете те попита: „Госпожо, как се казва тази песен на вашия език?“ – тогава разбираш, че си на мястото си.
– В последно време се заговори, че се вдъхновяваш и от друг жанр – попфолка. И конкретно – от Преслава. Така ли е?
– Абсолютно. Много пъти съм казвала, че „Преслава за мен е икона на сценично поведение и женска сила“. Не става дума просто за песни – става дума за присъствие, дисциплина, отношение към публиката. Това момиче е преминало през какво ли не, и никога не е изгубило себе си. Имам честта да я познавам и да я нарека приятел. Уча се от нея – не на жанр, а на отношение към сцената. Как се излиза, как се държиш, как уважаваш всяко място, всеки човек, всяка нота. Това не се учи в консерватория – това го носиш или го усещаш. Аз съм от вторите.
– Това би било сбъдната мечта. Представете си – родопска песен с гласовете на два различни свята. Мисля, че няма граници, когато има истина. А с Преслава и в тишина можем да направим музика.
– В момента си изключително активна – концерти, албуми, преподаване. Как се балансира всичко?
– С любов. И с кафе (смее се). Няма лесно – но когато правиш нещо, което вярваш, че е смислено, то ти връща енергия. Всеки урок с дете, всеки аплауз на сцена, всяка баба, която ме спира и казва „Ти ми напомни за младостта ми“ – това е достатъчно, за да забравя умората. А и Родопите винаги са с мен – в ума ми, в гласа ми, в песните ми.
– Какво предстои от Светла Дукатева?
– Готов съм с нова песен, която ще е мост между традицията и съвремието. Ще има свирня, ще има емоция, ще има българщина. Ще има сърце. И както винаги – ще има хора.
Светла Дукатева е от онези хора, които говорят с топлина, гледат с дълбочина и пеят така, сякаш всяка дума спасява свят. Родопите я носят, но и тя ги носи.
А на сцената – независимо дали народна или модерна – тя вече е глас, който ще остане.
Be the first to leave a review.